Волфганг Амадеус Моцарт: Разлика между версии

Неговото творчество е огромно по обем и обхваща всички [[музикален жанр|музикални жанрове]] на класическата музика, съществуващи през неговото време&nbsp; – общо над 600 композиции<ref name="Mozart">[http://www.musikarchiv-online.de/klassik/komp/mozart/kv.htm Köchel Verzeichnis ] Мъртва препратка. Виж [https://archive.org/stream/chronologischth01kcgoog#page/n9/mode/2up електронно копие на каталога]</ref>, много от които се смятат за връх в [[симфония|симфоничната]], [[концерт]]ната, [[камерна музика|камерната]], [[клавир]]ната, [[опера|оперната]] и [[хор]]овата музика. Той е сред най-популярните класически композитори.

=== Семейство и ранни години (1756&nbsp; – 1761) ===

Моцарт е роден на [[27 януари]] [[1756]] г. в [[Залцбург]], по онова време център на [[Залцбургска архиепископия|Залцбургската архиепископия]], княжество в границите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Син е на известния композитор и педагог [[Леополд Моцарт]] и на [[Ана Мария Моцарт]] (1720&nbsp; – 1778). Той е 7-то дете в семейството, но преди него умират 5 други в ранна детска възраст. На втория ден след раждането му е [[кръщение|кръстен]], при което му се дава името ''Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart''. Първите 2 имена са на светеца [[Йоан Златоуст]], а 4-то име се променя няколко пъти през живота му: {{lang|la|Amadeus}}; {{lang|de|Gottlieb}}; {{lang|it|Amadeo}}. Самият Моцарт предпочита Волфганг.

Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст<ref name="Mozart2>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=836264 Моцарт&nbsp; – гений за 35 години и за вечността]</ref>, композира още от 5-годишен, а когато е на 6 г., свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на [[клавесин]], [[цигулка]] и [[орган (музика)|орган]]. В [[Англия]] малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а [[духовенство]]то вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.

==== 1762&nbsp; – 1773 ====

През [[1762]] г. бащата Леополд Моцарт предприема заедно със сина си Волфганг и дъщеря си Ана (също с музикален талант, която свири на клавесин) гастроли в [[Мюнхен]] и [[Виена]], а след това&nbsp; – до [[Париж]], [[Лондон]] и много други градове в [[Холандия]], [[Германия]] и [[Швейцария]]. Навсякъде концертите преминават при огромен успех, а детето-чудо предизвиква възторг и удивление. Бащата представя Волфганг и сестра му Нанерл (както я наричат) на кралските фамилии в Европа и спечелва цяло състояние дукати и златни кутии за енфие. Кралица [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза]] се залива от смях, крал [[Джордж III]] е очарован, а [[Гьоте]] си спомня как се възхищавал на „малкия мъж със смешна прическа и шпага“. През [[1763]] г. в Париж са издадени първите сонати на Моцарт. По време на пътешествията малкият гений се среща с много музиканти и композитори, като най-голямо влияние върху него оказва [[Йохан Кристиан Бах]], с когото се среща през [[1764]] и [[1765]] г. Пътуванията са изтощителни и понякога при примитивни условия <ref>Halliwell 1998, pp. 51, 53</ref>, а отделно семейството често трябва да чака почтително и търпеливо да му бъде заплатено.<ref>Halliwell 1998, pp. 47&nbsp; – 48</ref>

Когато е на 10 години, славата му на вундеркинд започва да помръква. През [[1765]] г. заедно с Нанерл работи в английската кръчма „Суон енд харп“ от 12 до 3 ч. през нощта за 2 шилинга и 6 пенса. Семейството се прибира вкъщи през [[1766]] г., но 9 мес. по-късно отново заминава, този път за Виена, където надеждите им за успех на Моцарт като оперен композитор са попарени поради интриги. Според баща му малкият Волфганг е саботиран по настояване на [[Кристоф Вилибалд Глук]]. А и оркестърът не приема диригентството на своенравния 12-годишен хлапак. От [[1766]] до [[1769]] г. живее в Залцбург и Виена и изучава творчеството на [[Георг Фридрих Хендел]], [[Алесандро Страдела]] и други майстори. По същото време написва и първите си опери&nbsp; – „Аполон и Хиацинт“, „Мнимата наивница“, „Бастиен и Бастиена“.

Моцарт прекарва [[1769]] г. в [[Залцбург]], а през [[1770]]&nbsp; – [[1773]] на 3 пъти посещава [[Италия]], където написва 2 опери и серенада, които са представени в [[Милано]] при голям успех. Там той има възможност да контактува и да се учи от знаменития композитор и музикален педагог [[Падре Мартини]]. Започва оформянето на големия музикант и кариерата му набира сила. През [[1773]] г. посещава [[Виена]], където написва няколко струнни [[квартет]]а и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а симфония.

През [[1769]]&nbsp; – [[1781]] г. е концерт-майстор на придворната капела в Залцбург. На [[16 декември]] [[1771]] г. архиепископ Шратенбах умира и неговият нов работодател става архиепископ Колоредо. При него Моцарт получава първата си постоянна работа. Новият църковен работодател обаче не е почитател на [[изкуство|изкуствата]]. Той налага основни правила за свирене по време на [[литургия|литургии]]&nbsp; – музикалното озвучаване не трябва да трае повече от 15 мин. „Живея в страна, където музиката има много малко късмет“, споделя Моцарт в едно писмо.

==== 1773&nbsp; – 1781 ====

Моцарт не е щастлив в родния си град. През [[1776]] г. решава да го напусне. Но архиепископът не пожелава да го освободи и свободолюбивият Волфганг напуска работа. Иска да живее с удобствата на [[аристокрация|аристократ]], макар да не харесва тяхната [[суета]] и среда. Днес има съмнения, че Моцарт е страдал от [[синдром на Турет|синдрома на Турет]]&nbsp; – характерен с [[гримаса|гримаси]], [[тик]]ове и употреба на [[псувня|псувни]] и мръсни думи. След 1 г. подготовка през [[1777]] г. Моцарт заминава с майка си най-напред за [[Мюнхен]], след това&nbsp; – за [[Аугсбург]] и накрая за [[Манхайм]],<ref>Sadie, Stanley, ed. (1998). The New Grove Dictionary of Opera. New York: Grove's Dictionaries of Music Inc. ISBN 978-0-333-73432-2. OCLC 39160203.</ref> където се сприятелява с много други музиканти. Там се влюбва и в младата Алоиза Вебер, една от 4-те дъщери в музикално семейство. Баща му не е доволен от тези му занимания и му напомня, че трябва да намери работа. Волфганг Амадеус Моцарт заминава за [[Париж]] на [[14 март]] [[1778]] г. Това е дълго пътуване с [[Карета (превозно средство)|карета]], придружено с лишения, тежки и нехигиенични условия. На [[3 юли]] [[1778]] г. майка му се разболява тежко и умира.

Годините [[1779]]&nbsp; – [[1780]] прекарва отново в Залцбург, композирайки симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции. Поради разногласия с работодателя си през [[1781]] г. е уволнен и живее от преподавателска дейност, публикувайки своята музика, свирейки по забави и публични концерти.

=== Кариера във Виена (1781&nbsp; – 1791) ===

Моцарт е само на 25 г. през [[1781]], а зад гърба си има вече огромен брой музикални произведения. Но той чувства празнота, защото обществото не може да познае гения и по онова време той единствен вярва и знае, че е най-великият музикант и композитор. Висок е само 160 см, слаб и с бледа кожа.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2117&sectionid=5&id=0001601 Моцарт&nbsp; – божественото дете]</ref>

От [[1786]] г. настъпва изключително плодотворен период от живота му, през който той непрекъснато работи. През същата година Волфганг Амадеус Моцарт написва операта „Сватбата на Фигаро“ за рекордните 5&nbsp; – 6 седмици. Във Виена премиерата минава незабелязано, но в [[Прага]] жъне огромен успех. На следващата година в Прага по поръчка на директора на операта той написва новата си опера „Дон Жуан“. От [[1787]] г. е придворен композитор на прилична заплата, като работата му се състои в композиране на танцова музика за баловете в двореца. Няколко месеца преди премиерата през октомври, на [[28 май]] [[1787]] г., умира баща му Леополд. Това го съкрушава и оказва влияние върху написването на отделните партии на операта. През [[1790]] г. написва операта „Така правят всички“, а в годината на смъртта си (1791)&nbsp; – „Вълшебната флейта“. Освен опери той пише сонати, концерти и симфонии.

Волфганг Амадеус Моцарт се запознава с третата дъщеря на госпожа Вебер&nbsp; – Констанца. Той е на 26, а тя на 19 г. Двамата решават да сключат брак на [[4 август]] [[1782]] г. в катедралата „Сент Етиен“.<ref>[http://www.wa-mozart.net/vienne.htm Mozart a Vienne]</ref> Баща му никога не одобрява този брак, дори се опитва да го спре, но писмото му пристига твърде късно. Той се държи много резервирано към снаха си до края на живота си.

* [[Констанца Вебер]] ([[5 януари]] [[1762]]&nbsp; – [[6 март]] [[1842]])

* Реймунд Леополд (17 юни 1783&nbsp; – 19 август 1783)

На [[20 ноември]] същата година Моцарт е прикован на легло. Той страда от подуване, болки и повръщане. Симптомите са описани като подуване на ръцете и краката<ref>Alfred Borowitz, „Salieri and the 'Murder' of Mozart.“ ''Musical Quarterly''. 59.2 (Apr. 1973). 265&nbsp; – 6.</ref>, които стават почти неподвижни, последвано от внезапно повръщане. Моцарт е в съзнание почти до последните часове преди смъртта си. Тялото му се подува до такава степен, че не може да седне в леглото, да се обърне и дори да се движи.<ref>[http://www.news.cornell.edu/chronicle/00/2.17.00/Mozart_death.html Experts, including CU professor, rule out foul play in the death of Mozart] ''Cornell Chronicle'', 2000-02-17, by Franklin Crawford</ref>

Волфганг е убеден, че е натровен. Почти веднага след смъртта му започват да се разпространяват слухове, че е отровен от [[Антонио Салиери]], който му е завиждал на таланта. Много изследователи обаче отхвърлят тази хипотеза като несъстоятелна&nbsp; – според тях най-вероятната причина за смъртта на композитора е силната му преумора и изтощение, съчетана с бъбречно заболяване.<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MTgyNTs0MQ== Травма причинила смъртта на Моцарт], Салиери бил негов приятел, а не отровител, твърдят специалистите</ref>

Музиката на Волфганг Амадеус Моцарт<ref>[http://www.mozartproject.org/compositions/ Пълен списък с произведения]</ref> е своеобразен и типичен пример на [[Класицизъм|класическия стил]]. Когато започва да композира, Европа е завладяна от галантния стил&nbsp; – своеобразна негативна реакция, насочена против стила [[барок]]. Когато се появява Моцарт, той връща сложността на епохата на [[барок]]а, но го обогатява с нови музикални форми и го адаптира към новата социална среда.

Моцарт е многостранен и гъвкав композитор, който пише във всички музикални жанрове, познати тогава&nbsp; – концерти, опери, симфонии, но им придава техническа сложност, изтънченост и емоционален заряд. Той пише също така и религиозна музика, включително [[меса (музика)|меси]], но и танцова музика, [[дивертименто]], [[серенада|серенади]] и други развлекателни жанрове.

Всички основни характеристики на класическия стил присъстват в музиката му&nbsp; – чистота, баланс, прозрачност, сила.<ref>{{cite book|title=The Classical Style|author=Charles Rosen|publisher=W. W. Norton & Company|date=1998|isbn=0393317129|page=324}}</ref> Особено в последните години от живота си Моцарт издига [[Хроматизъм|хроматизма]] до нова, непозната дотогава степен на артистичност.

Той запазва през целия си живот способността и дарбата си да запомня и адаптира ценни части от музиката на други композитори, за което допринясят несъмнено и многобройните му пътувания.<ref>Solomon (1995, ch.&nbsp; 8)</ref> От малък развива имитаторските си качества. В Лондон, още като дете, среща Йохан Кристиян Бах и се запознава с музиката му, в Париж и Виена се среща с много други известни композитори, които оказват своето влияние в по-нататъшните му търсения. В Италия се запознава с италианската увертюра и операта буфа. Със съзряването си Волфганг Амадеус Моцарт започва да включва все повече елементи от барока и често пренася вниманието си от инструменталната музика към операта.

Писането на симфонии покрива период от 24 г.&nbsp; – от 1764 г. до 1788 г. Според последните проучвания Моцарт не написва само 41 симфонии, както е в традиционните издания, а всъщност има 68 завършени творби от този тип. Въпреки това е запазено оригиналното номериране и последната му симфония носи № 41. Някои от симфониите са без номер, а други са преработени от Моцарт след първоначалната им версия. Симфониите с номера от 1 до 13 са писани в детските му години, както и голям брой от тези без номера.

Моцарт е композирал концерти за редица инструменти&nbsp; – [[пиано]], [[цигулка]], [[валдхорна]], [[фагот]], [[обой]], [[флейта]], [[кларинет]], както и за няколко инструмента.<ref>[https://archive.org/stream/chronologischth01kcgoog#page/n9/mode/2up Каталог на Кьохел (Köchel Verzeichnis)]</ref>

Концертите за пиано и оркестър имат номера от 1 до 27. Първите четири концерта са ранни произведения и представляват аранжименти и транскрипции на сонати от негови съвременници&nbsp; – Раупах, Хонауер, Шоберт, Екар и [[Карл Филип Емануел Бах]]. Освен това има три концерта без номера (KV 107), които са адаптация на клавирни сонати на [[Йохан Себастиан Бах]]. Концерт № 7 е композиран за 3 пиана, а № 10&nbsp; – за две. Останалите 21 концерта са оригинални творби за соло пиано със съпровод на оркестър. 15 от тези концерти са композирани между 1782 и 1786 г. В последните 5 години от живота си Моцарт композира само 2 концерта&nbsp; – № 26 и № 27.

Като интересен факт може да се изтъкне, че от всичките 27 концерта за пиано само два са в минорна тоналност&nbsp; – № 20 в ре минор и № 24 в до минор.

* Концерт за цигулка и оркестър в ми бемол мажор KV 268 (№ 6) (1780) (вероятно композиран от Йохан Фридрих Ек<ref>{{cite journal|last=King|first=Alec Hyatt|title=Some Aspects of Recent Mozart Research|journal=Journal of the Royal Musical Association|year=1973|volume=100|issue=1|doi=10.1093/jrma/100.1.1|pages=9&nbsp; – 10|oclc=478409660|issn=0080&nbsp; – 4452}}</ref>)

* Концерт за валдхорна № 3 в ми бемол мажор, KV 447 (около 1784&nbsp; – 87)

* Концерт за обой в до мажор, KV 314 (1777&nbsp; – 78) (със същия номер в каталога на Кьохел е отбелязан и вторият концерт за флейта, но той е аранжимент на концерта за обой)

* „[[Малка нощна музика]]“&nbsp; – най-известната серенада на Моцарт

* „[[Моцарт (филм)|Моцарт]]“&nbsp; – [[1955]], режисьор [[Карл Хартл]]

* „[[Моцарт и Салиери]]“&nbsp; – [[1962]], режисьор [[Владимир Михайлович Горикер]]

* „[[Малки трагедии]]. Моцарт и Салиери“&nbsp; – [[1979]], режисьор [[Михаил Абрамович Швейцер]]

* „[[Амадеус]]“&nbsp; – [[1984]], режисьор [[Милош Форман]]

* „[[Очаровани от Моцарт]]“&nbsp; – [[2005]] документален филм, [[Канада]], 52 мин.

* „[[Моцарт (док. филм)|Моцарт]]“&nbsp; – двусериен документален филм

* {{икона|en}} [http://www.mozartproject.org/ Проект „Моцарт“]&nbsp; – биография, композиции, избрани есета, библиография