Възродителен процес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-в т.н. +в т.нар.)
м без   интервал
Ред 110:
 
== Последствия ==
По време на Възродителния процес насилствено са сменени имената на 850&nbsp; 000 мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13 – 15 000 в 24 декември 1984 г. -19 януари 1985 г. и 25 – 30 000 в периода 19 – 27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 29 души (от които 8 жертви на терористични актове и трима терористи) – 1 жена при [[Атентати на 30 август 1984|атентата на гара Пловдив]] от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при [[Атентат на гара Буново|атентата на гара Буново]], трима са разстреляни като терористи през 1988 г., 9 протестиращи и 1 войник загиват в периода 19 – 27 май 1989 г. <ref>[http://www.imir-bg.org/imir/books/malcinstvena%20politika.pdf Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944 – 1989)], IMIR, с. 114.</ref>
 
Според Ибрахим Карахасан-Чънар идеолози на Възродителния процес са [[Тодор Живков]], [[Милко Балев]], [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]], [[Пенчо Кубадински]], [[Стоян Михайлов]], [[Александър Лилов]], [[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]], [[Петър Младенов]], [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], а от партийния елит на българските турци Шукри Тахиров ([[Орлин Загоров]]), Сюлейман Гавазов, Али Алиев, Фахредин Халилов ([[Камен Калинов]]), Юсеин Мемишев, Мустафа Мюслюмов, Мехмед Бейтуллов (Максим Благоев), Исмаил Джамбазов и други.<ref>Карахасан-Чънар, И. Етнически малцинства в България, Изд. Лик, 2005, с. 213 – 214</ref>