Уикипедия

Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 9652387 на 194.230.158.18 (б.)
Етикет: Връщане
м без   интервал
Ред 68:
Организацията набира средства чрез различни способи. Един източник са помощите от страна на българската държава. В правителственото финансиране на ВМОРО като цяло се забелязва цикличност, която видимо дразни революционните дейци. За тази тенденция допринасят обективни причини, една от които е постоянният стремеж на управляващите в [[България]] да поддържат равновесие между отделните революционни течения с цел осъществяване на по-надежден контрол над техните действия. Освен това всеки член на организацията заплаща членски внос. Организацията събира и дарения от богати българи из средите на земляческите дружества на бежанците. Успоредно с разрастването си ВМОРО все по-остро чувства нуждата от оръжие за въоръжаване на населението и четите. Членският внос и доброволните пожертвувания се оказват недостатъчни. Поради това в устава на организацията е предвидено събиране на средства по насилствен начин. Известни са няколко нарочно организирани афери от дейци на вътрешната организация, имащи за цел залавянето на богати турци, за които да се получи откуп. Друг способ са отвличанията на заможни чужденци, какъвто е случаят с протестантската мисионерка [[Елън Мария Стоун]]. Някои от тези опити за отвличания завършват с провали, свързани с масови репресии – арести и изтезания.
 
Само между 31 октомври 1904 и 13 януари 1905 г. Временният комитет на Борис Сарафов, Васил Чекаларов, Владислав Ковачев и Апостол Грежов получава 90&nbsp; 000 лева от българското правителство, предназначени за подпомагане на бежанци от Македония и изпращане на чети във вътрешността.<ref>Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 353 – 359</ref>
 
== Цели ==
Ред 122:
{{цитат|Въдворяване на едно положение, при което всяка нация, включително и нашата – българската, да има обезпечени всички гаранции за свободно политическо, икономическо и културно развитие.<ref>[http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=8625&g= „Ний сме българи преди всичко“ к.и.н. Георги Първанов, в-к „Дума“, 11 април 1990 г. препечатано на 14 април 2010, брой 84 на в-к „Дума“.]</ref>}}
 
Обстоятелството, че след легализацията си през следващата 1909 г. левицата основава т.&nbsp; нар. [[Народна федеративна партия]], в чийто правилник е записано, че в нея могат да членуват само българи, говори достатъчно красноречиво. През 1910 г., в условията на засилваща се младотурска реакция, левицата отново се връща към въоръжените форми на съпротива. Революционната организация е възстановена под името [[Българска народна македоно-одринска революционна организация]].
 
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] част от левицата основава [[Временно представителство на бившата ВМОРО]], което издава меморандума „''Апел към македонското население и към македонската емиграция в България''“, който отправя до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се казва:
Ред 137:
{{цитат|Кога зборувам за македонскиот народ ги имам предвид на прво место македонските Славјани. Под името македонски народ по тоа време македонските дејатели го разбираа целото население на Македнија, т.е. зборот Македонци имаше поскоро географски карактер ... Кога револуционерната организација беше основана и почна да работи, ја започнува својата работа најнапред среде оние Македонци кои се викаа Бугари.<ref>Влахов, Димитър. Мемоари, второ издание, издателска къща „Слово“, Скопие, 2003 г., стр. 21.</ref>}}
 
Въпреки това до изтеглянето на българската армия през 1944 г. от анексираните територии в бившата [[Вардарска бановина]], по-голямата част от населението е с българска идентичност.<ref>[http://books.google.com/books?id=ZMyZdvTympMC&pg=PA119&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918 – 1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1850656630, стр. 119.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=qYAwZFwyYdwC&pg=PA67&dq=The+struggle+for+Greece,+1941-1949,+Christopher+Montague+Woodhouse,+C.+Hurst+%26+Co.+Publishers,+2002,+ISBN+1850654921++felt++to+be+bulgarians&cd=1#v=onepage&q=&f=false The struggle for Greece, 1941 – 1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1850654921, стр. 67.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=UpC4QJP66HUC&pg=PA90&dq=Mediterranean+politics,+pro-bulgarian+brothers&lr=&cd=1#v=onepage&q=&f=false Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0838636098, стр. 90.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA101&dq=Who+are+the+Macedonians+bulgarians+as+liberators&hl=bg&cd=1#v=onepage&q=Who%20are%20the%20Macedonians%20bulgarians%20as%20liberators&f=false Who are the Macedonians?, Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1850652384, стр. 101.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=eWmDAd6vr5sC&pg=PA160&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&lr=&hl=bg&cd=17#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0253212561, стр. 160.]</ref><ref>The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949 Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008 ISBN 0199237689, стр. 179.</ref> Едва след като в България и Югославия на власт се установяват комунистите, започва интензивен процес на формиране на отделна македонска нация и държавност. Процесът е политически мотивиран и е съпроводен с репресии. По това време активни са и други двама от най-известните бивши левичари, възприели македонизма – [[Павел Шатев]] и [[Панко Брашнаров]]. През 1948 г. те, разочаровани от българофобията, репресиите и манипулациите на новите югославски власти, отправят отчаян апел до Й.&nbsp; В.&nbsp; [[Сталин]], поради което по-късно са ликвидирани физически. В апела между другото се казва:
 
{{цитат|…На тия фарисеи (ЦК на [[Комунистическа партия на Македония|МКП]]) им е потребно да вдигат шум и да се крият под комунистическа покривка за прикритие. Затова им е потребно пред света да вдигат паметник на Гоце Делчев в Скопие и да основат комитет за илинденски пенсии. Потребно им е и да правят „тържества“ за Илинден в Крушево, като трибуна от която да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание…<ref>[http://www.promacedonia.org/statii/shatev_brashnarov.html#284 Панко Брашнаров и Павел Шатев за обстановката във Вардарска Македония през 1944 – 1948 г. – изложение до ВКП(б)]</ref>}}
Ред 249:
=== Първа Световна война ===
{{Основна|Единадесета македонска дивизия}}
В 1914 г. ВМОРО организира т.&nbsp; нар. [[Комитет на дезертьорите]], който има за цел да ръководи и координира прехвърлянето към [[България]] на дезертирали от сръбската армия българи след избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 136 – 137, 151 – 153.]</ref> Нападението на Австро-Унгария над Сърбия кара организацията открито да прояви симпатии към [[Централни сили|Централните сили]]. Ръководството на ВМОРО осъществява контакт с австро-унгарската и германската легации в София и си издейства солидни средства за въоръжаване. На 20 март 1915 г. е извършена [[Валандовска акция|Валандовската акция]], насочена срещу сръбските войски във [[Вардарска Македония]]. Акцията е едно от най-големите сражения в историята на ВМОРО.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147 – 148.]</ref> През октомври 1915 г., в навечерието на намесата на България във [[България в Първата световна война|войната]], ЦК на ВМОРО издава заповед до четите, куриерите и милицията на организацията да оказват всестранно съдействие на българските войски и да разстройват тила на сръбските части.
 
С включването на България в Първата световна война на страната на [[Централни сили|Централните сили]] през октомври 1915 г. структурите на ВМОРО изцяло се вливат в състава на [[Българска армия|Българската армия]]. Така в хода на войната на практика организацията прекратява съществуването си. На 30 октомври е предприета масова акция по прекъсване на телеграфните съобщения във Вардарска Македония и чрез граничните пунктове в Гюешево, Черната скала, [[Благоевград|Горна Джумая]] и [[Струмица]] се предават данни за разположението на сръбските войски, които улесняват действията на българските части. Четите на ВМОРО действат успоредно с настъпващите български войски, като в много случаи – [[Кратово]], освободен от четата на [[Дончо Ангелов]], [[Радовиш]], освободен от [[Петър Лесев]] и [[Петър Овчаров]], [[Крушево (град)|Крушево]], освободено от [[Петър Чаулев]] и [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] и други – влизат първи в освободените селища.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.]</ref> Формирана е и [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] предимно от българи от Македония, която е наследник на Македоно-одринското опълчение. През 1915 г., при българското настъпление срещу Сърбия, дивизията участва в боевете при [[Криволак]], [[Струмица]], [[Кавадарци]] и [[Неготино]]. През следващата 1916 г. Единадесета дивизия влиза в боевете срещу английски части по долината на [[Струма]]. През март 1917 г. [[Александър Протогеров]], полк. [[Петър Дървингов]] и четите на ВМОРО начело с [[Тане Николов]] потушават сръбското [[Топлишко въстание]] в [[Поморавие]]то. През 1918 г. дивизията участва в епичните [[Битка при Дойран (1918)|Дойрански сражения]], в които Първа българска армия отблъсква англо-гръцкото настъпление. След пробива на съглашенските сили при [[Пробив при Добро поле|Добро поле]] през септември 1918 г. дивизията отстъпва организирано към [[Благоевград|Горна Джумая]], където е демобилизирана.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вътрешна_македоно-одринска_революционна_организация“.