Хулагу хан: Разлика между версии

'''ХулегуХулагу хан''' или '''ХулагуХулегу хан''' е внук на [[Чингис хан]], син на [[Толуй]] и [[Сорхагтани беки]], брат на великите ханове [[Мунке]] и [[Кубилай]], предводител на близкоизточния поход на [[монголи]]те, основател на династията и държавата [[Илханат]] ([[Персия]]). Той е първият илхан (получава титлата през 1261 г.). Погребан е на остров [[Шахи (остров)|Шахи]] на езерото [[Урмия (езеро)|Урмия]].

Хулагу е син на [[Толуй]], един от синовете на [[Чингис хан]], и на [[Сорхагтани беки]]. Сорхагтани успява успешно да помогне на всички свои синове да станат монголски владетели. Хулегу е бил настроен приятелски към християнството, вследствие на това, че неговата майка е била християнка, последователка на [[несторианство]]то. Любимата женасъпруга на ХулегуХулагу също е била християнка, както и най-близкият му приятел генерал [[Китбука]].

ХулегуХулагу е имал най-малко три деца: Абака, втори илхан на [[Илханат]]а (1265 – 1282), Таракай, чийто син [[Байду]] е провъзгласен за илхан през 1295, и [[Тегудер Ахмад]], трети илхан от 1282 – 1284.

Братът на ХулегуХулагу [[Мунке]] е провъзгласен за Велик Хан през 1251. През 1255, Монгке назначава своя брат Хулагу за водач на огромна монголска армия, която има за цел да разруши съществуващите мюсюлмански държави в югозападна [[Азия]]. Кампанията на Хулагу включва покоряването на [[лури]]те, народ от южен [[Иран]]; унищожаване сектата на [[асасини]]те; подчиняването или унищожаването на [[Абасиди|Абасидския халифат]]; подчиняването или унищожението на [[аюбиди|аюбидскатаАюбидската държава]] в [[Сирия]]; и накрая подчиняването или унищожението на [[Мамелюкски султанат|Мамелюкския султанат]] в [[Египет]]. [[Мунке]] нарежда на ХулегуХулагу да се отнася с добро към тези, които се предадат, и да унищожава тези които не се. Впоследствие ХулегуХулагу твърдо се придържа към наредбата на Мунке.

След [[обсада на Багдад (1258)|превземането и опустошванетоопустошаването]] на [[Багдад]] и унищожаването на [[Абасиди|Абасидския халифат]] през 1258 г., през 1260, монголските войски се обединяват с тези на християнските васали от региона, като армията на [[Арменско кралство Киликия|Киликийска Армения]] и франките на [[Боемунд VI Антиохийски]]. Тези сили превземат мюсюлманска [[Сирия]], територия на [[аюбиди|аюбидскатаАюбидската династия]]. Заедно превземат [[Халеб]] и на 1 март 1260 г. под предводителството на генерал Китбука, превземат и [[Дамаск]]. Огромна маса от християни отпразнуват събитието в [[омаядска джамия|Голямата омаядска джамия]], а други безброи джамии са осквернени. Инвазията успява да унищожи аюбидскатаАюбидската династия, която до този момент е упражнявала силно влияние над големи части от [[Леванта]], Египет и [[Арабски полуостров|Арабия]]. ПоследнияПоследният аюбидскиАюбидски владетел [[Ан-Насир Юсуф]] е убит от Хулагу през 1260. С унищожаването на ислямския център Багдад и превземането на Дамаск, центърът на ислямския свят се премества при египетските [[мамелюци]] в [[Кайро]]. Намеренията на Хулагу са да продължи на юг през [[Палестина]] към Кайро и да започне военни действия срещу Мамелюцитемамелюците. Но смъртта на ВеликиятВеликия Хан Монгке в края на 1259, изисква от Хулагу да се върне в [[Каракорум (град)|Каракорум]] и да се включи в избирането на следващия Велик Хан. Хулагу заповядва връщането на огромната армия, като оставя след себисебе си само 10 000 монголски конника в Сирия под командването на Китбука, за да дъръжътдържат под монголска власт завладените територии. Войските на Китбука в своите нападения достигат до [[Аскалон]] и [[Йерусалим]], като в [[Газа]] е поставен гарнизон от 1000 монголци, както и друг гарнизон в днешен [[Наблус]].

Египетските мамелюци се възползват от намаляването на войските на [[Китбука]]. [[Кръстоносци]]те, макар и традиционни врагове на мамелюците, решават че монголците са по-голяма заплаха. Започват преговори между мюсюлманите и християните, като на въпрос е дали християнските войски да се присъедниятприсъединят към войските на мюсюлманите срещу монголците, но мюсюлманите не се сългасяватсъгласяват. Вместо това, кръстоносците позволяват на египетските войски да минат северно през териториите контролирани от кръстоносците и да възстановят своите провизии близо до [[Акра (Израел)|Акра]]. След това мамелюците влизат в бой с остатъка от монголската армия в [[Галилея]], в [[битка при Айн Джалут|битката при Айн Джалут]]. Мамелюците извоюват решителна победа, Китбука е екзекутиран, а местоположението на битката се превръща в крайна граница на монголските завоевания. След предишни загуби, монголците винаги са се връщали, за да си възвърнат териториите, но те никога не успяват да отмъстят за загубата при Айн Джалут. През остатъка от века, монголците предприемат и други нападения над Сирия, но те никога не успяват да задържат територия за повече от няколко месеца. Границите на монголския [[Илханат]] остават по река [[Тигър]] през остатъка от властването на Хулагуидите.

ХулегуХулагу се връща в земите си през 1262 г. след като неговият брат [[Кубилай хан]] е издигнат за [[Велик хан]]. Но когато ХулегуХулагу събира своите армии, за да атакува Мамелюцитемамелюците и да отмъсти за загубата при Айн Джалут, той бива въвлечен във война с брата на [[Бату хан]], [[Берке]]. Берке хан, приел мюсюлманствотоисляма, обещава възмездие в своята ярост, след ограбването на Багдад от ХулегуХулагу и се съюзява с мамелюците. Той провежда серия от нападения в териториите на ХулегуХулагу, водени от [[Ногай хан]]. Хулегу претърпява жестока загуба след опит за нахлуване на север от [[Кавказ]] през 1263 г. Това е първата война между монголци, тя сигнализира края на обединената [[Монголска империя]].

ХулегуХулагу изпраща множество от писма към [[Европа]], в желание да установи франкско-монголски съюз срещу мюсюлманите. През 1262 той изпраща пратеник със съобщение до „всички крале и принцове през морето“, заедно със своя секретар. Но неговият посланик бива пленен от крал [[Манфред Сицилийски]], който е в съюз с мамелюците и в конфликт с папа [[Урбан IV]], и нарежда връщането на посланика.