Граматика: Разлика между версии

Съвременната граматика води началото си от времето на [[желязна епоха|желязната епоха]] в [[Индийския субконтинент]] (6 – 4 век пр.н.е.) и се поражда във връзка с изучаването на древните свещени химни, наречени [[веди]]. С течение на времето и развитието на езика в Индия ведите постепенно станали неразбираеми. Староиндийската граматика е емпирична по своята същност. Тя анализира и описва езиковите форми и така ги подлага на почти анатомическа трактовка. Всяка една от думите се дели на основните ѝ съставни части  – корен, основа, наставка, окончание. Поради тази причина граматиката на староиндийски се нарича с термина ''vyakarana'', което в буквален превод означава „разлагане“. За първите граматически трудовете се смятат „Нирукта“ на [[Яска]] от [[6 век пр.н.е.]] и санскритската книга на [[Панини]] „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“) около [[4 век пр.н.е.]]. В граматиката на Панини са представени доста сведения за староиндийската фонетика, като така в тази област „Аштадхяи“ стои по-високо от старите гръцки и латински граматики.

Подобно на Индия, в Гърция интересът към езика и свързаните с него проблеми възниква във връзка с тълкуването на старите (и превърнали се отчасти в неразбираеми) литературни текстове. От изучаването на езиковите проблеми са се интересували и древногръцките философи [[Демокрит]], [[Хераклит]], [[Аристотел]], [[Платон]]. Интересували са се от въпросите за произхода на езика, произхода на отделните [[дума|думи]], отношенията между мисъл и език, между предметите и имената, с които са наричани. Аристотел разделя думите на три категории – име, глагол и съюз. Поставя и начало на понятията падеж и род. Последователите на [[стоицизъм|стоическата школа]] създават термини за голяма част от граматическите категории. Те установяват гръцките названия за редица граматически термини. След 3 век пр.н.е. се наблюдава значително развитие на учението за граматиката, като тласък на това дават александрийската и пергамската школа. Първата гръцка граматика е създадена от представителите на александрийската школа  – [[Аристарх Самотракийски]] и неговият ученик [[Дионисий Тракийски]], и се нарича „[[Граматическо изкуство]]“.

Терминът граматика (на старогръцки  – grammatikē, на латински  – grammatika) първоначално е означавал „[[писменост]]“. Терминът възниква от означението на старогръцки  – téchnē grammatikē, на латински  – ars grammatika, означаващо „писмено изкуство“. Връх в развитието на гръцката граматика се достига при [[Аполоний Дискол]] и неговия син [[Елий Херодиан|Херодиан]] от [[2 век пр.н.е.]] Те разработват граматична система, която стои в основата на съвременните граматики. Гръцките граматици установяват граматичните понятия и категории.