Разлика между версии на „Грип“

167 байта изтрити ,  преди 1 година
м
без   интервал; козметични промени
м (Премахнати редакции на 2607:FEA8:1E60:DE:8826:A834:F2BB:5394 (б.), към версия на ShockD)
Етикет: Отмяна
м (без   интервал; козметични промени)
 
== Исторически сведения за заболяването ==
Описанията на древните гръцки и римски лекари ([[Хипократ]], [[Диодор]], [[Тит Ливий]] и др.) свидетелстват за това, че грипът е бил разпространен още в дълбока древност. Първата достоверно описана пандемия е тази, наблюдавана през [[1173]] г. През тази година от заболяването са обхванати [[Италия]], [[Германия]] и [[Англия]]. През [[1892]] г. немският [[Бактериология|бактериолог]] Рихард Пфайфер открива ''[[Haemophilus influenzae]]'', който тогава е приет за причинител на грипа. Схващането за бактериалната [[етиология]] на грипа обаче силно се разклаща по време на пандемията през [[1918]]  -  [[1919]] г. През [[1933]] г. е изолиран грипният ''вирус A'' (H0N1) от W. Smith, С. Andrewes, P. Laidlaw. По-късно са открити и описани грипен ''вирус В'' (Т. Fransis, Т. Magill, [[1940]]) и грипен ''вирус С'' (R. Taylor, [[1949]]). По този начин развитието на учението за грипа може условно да се раздели на три периода:
* Доетиологичен – от древността до 1892 г.
* Бактериален – от 1892 г. до 1933 г.
* Вирусен – от 1933 г. насам.
 
В периода [[1946]]  -  [[1968]] г. са изолирани и описани нови подтипове на грипния ''вирус А'' – A(H1N1), A(H2N2) и A(H3N2). Това става при изучаване на динамиката на отделните сероварианти, която е свързана с периодичните промени в антигенната структура. През [[1937|1937 ]] г. са въведени убити и живи [[Ваксина|ваксини]] за [[Профилактика (медицина)|профилактика]] на грипа. През [[1957]] г. е открит и [[интерферон]]ът. Той също успешно се прилага за профилактика на заболяването. За профилактика се използват и откритите производни на адамантанамина – [[ремантадин]] и [[амантадин]], както и репликативната фаза на фага F2 (RFf2), индуктор на интерферон.
 
Грипът е най-широко разпространената инфекция в света. Според данни на A. Hirsch (от [[1881]] г.) от [[XII век|XII]] до [[XIX век]] в света са преминали 90 епидемии от грип и 15 пандемии. Най-добре са проучени пандемиите през [[1889]]  -  [[1890]] и 1918  -  1919 г. Първата от тях води началото си от [[Туркестан]]. Втората според някои автори започва от [[Франция]] след дебаркирането на американските войски през април 1918 г., а според други води началото си от [[Сибир]]. Пандемията, преминала през 1918  -  1919 г. е наречена „[[испански грип]]". Това е най-катастрофалната за човечеството до момента преминала пандемия от грип. В този период от грип заболяват около 500 млн. души и умират над 50 млн. [[България]] също е била сериозно засегната от тази пандемия.
 
От 1919 г. до днес преминават най-малко още 11 пандемии, както следва:
* ''[[Influenzavirus C]]''
 
Вирусите от трите рода имат много сходна структура. Имат сферична форма и размери от 80 – 120&nbsp; [[nm]], възможно е да се открият и нишковидни форми с размери до 400&nbsp; nm.<ref>{{cite web |author=International Committee on Taxonomy of Viruses |title=The Universal Virus Database, version 4: Influenza A |url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/ICTVdb/ICTVdB/00.046.0.01.htm}}{{dead link|date=August 2010}}</ref><ref name=Lamb>{{cite journal |author=Lamb RA, Choppin PW |title=The gene structure and replication of influenza virus |journal=Annu. Rev. Biochem. |volume=52 |pages=467 – 506 |year=1983 |pmid=6351727 |doi=10.1146/annurev.bi.52.070183.002343}}</ref> Нуклеокапсидът е изграден от 8 фрагмента линейна едноверижна [[РНК]] със спирален тип симетрия. Всеки от фрагментите се състои от една [[молекула]] РНК, множество нуклеопротеини, [[полипептид]]и и един или няколко полимеразни полипептида. Отвън нуклеокапсидът е обвит от двоен [[липид]]ен слой, който е дериват от [[Клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]] на [[клетка]]та хазяин. От вътрешната страна на липидната обвивка се намира мембранен [[протеин]], наречен ''матрикс''. Той представлява от 33 до 46% от вирусните протеини. Матриксът е типовоспецифичен [[антиген]] и поддържа структурата и стабилността на вирусната обвивка.
 
По външната повърхност на липидната мембрана са разположени два вида пепломери, които имат гликопротеиден състав. Това са хемаглутинин (H) и неураминидаза (N). При класификацията на грипните вируси се обръща особено внимание на двата пепломера.
 
=== Източници на зараза ===
[[Резервоар на зараза|Източник на зараза]] при грипа е болният човек. Той отделя вируса в последните 1&nbsp; -&nbsp; 2 часа от инкубационния период и 1&nbsp; -&nbsp; 3, максимум 5 дни от началото на клиничните прояви. Грипният вирус се отделя с капчици и пръски секрет от катаралното възпаление. Голямо епидемично значение като източник на заразяване с грип имат болните с леки и безсимптомни форми.
 
=== Механизъм, фактори и пътища на предаване ===
Механизмът на предаване на заразата при грипа е въздушно-капков, а основния фактор на предаване е [[въздух]]ът. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ грипния вирус. Той се отделя в него при обикновен говор и издишване (до 250 вирусни частици за 1 минута), при кихане (до 10 – 15 хил. вируса), при средно силна [[кашлица]] (до 50 хил. вируса) и при силна кашлица (100 – 800 хил. вируса). Образуваните при кашлянето капчици не отиват на повече от 1&nbsp; -&nbsp; 1,5 метра от болния. Една част от тях престояват малко време във въздуха и под тежестта си падат на земята. Средните по големина (капчици на Флюге) и малките капчици (аерозолните ядърца на Уелс) могат да циркулират във въздуха до 2 часа. Така те създават т.нар. „заразна въздушна зона" около болния с висока концентрация на вируса. Въздушните течения лесно разсейват и разреждат капчиците. Въздушно-праховият [[аерозол]] (ядърца на Уелс-Хенле) няма съществено епидемиологично значение при грипа. За осъществяване на механизма на предаване съществено значение имат тесният контакт на хората, общуването, професията, транспортните средства и други.
 
=== Възприемчивост и имунитет ===
** Пандемичен грип. Характеризира се с възникването на глобални епидемии с бързо обхващане на цялото население по света без оглед на [[раса]], възраст, [[пол]], географски регион. Обикновено заболяването протича тежко.
** Епидемичен грип. Възниква почти непрекъснато и се отличава с регионално разпространение.
** Антигенни изменения. Във връзка с промяната на скоростта на антигенните изменения на грипния вирус сроковете между отделните епидемии се съкращават. Така например до [[1947|1947&nbsp;]] г. този срок е бил през 18&nbsp; -&nbsp; 13 години, а след 1947 г. – през 10&nbsp; -&nbsp; 11 години. Успоредно с това се съкращават и сроковете за протичане на пандемиите. Например през 1918 – 1919 г. е бил 3 години, през 1946 г. – 2 години, а през 1977 г. – 1 година.
** Прилагането на противогрипни ваксини в различни части на света променя и епидемичния процес на заболяването.
* ''Динамика на серологичните варианти на грипния вирус А свързана с появата на нови [[серотип]]ове и антигенни варианти.'' Обикновено новите серотипове на вируса имат пандемичен характер. Причината за това е, че създаденият имунитет към друг серотип не предпазва заразените. Смята се, че [[Югоизточна Азия]] е мястото, където най-често възникват нови серотипове поради голямата гъстота на населението и преобладаването на деца и млади хора с недостатъчен имунитет. Грипният вирус А се характеризира и с това, че има способността да възвръща стари грипни щамове. Това оборва схващането за прекъсване на циркулацията на даден щам след появата на нов.
* ''Характеристика на грип В.'' Грипният вирус В не е толкова агресивен като предния и причинява само епидемии без пандемично разпространение. Наблюдават се много по-ниско ниво на грипна заболеваемост, по-големи междуепидемични интервали, по-бавна интензивност на епидемичния процес. Той често взима участие в грипни епидемии с причинител грипен вирус А.
* ''Сезонност.'' В България грипните епидемии възникват обикновено през месеците януари и първата половина на февруари. Това може да се обясни с поведението на хората през зимните месеци на годината и снижената резистентност на организма. В световен мащаб грипните епидемии възникват в периода ноември – март в районите с умерен климат, а в тропическите страни липсва проявена сезонност. Като изключение от това правило обаче е грипната пандемия през 1957 г&nbsp; ., преминала през септември – октомври.
* ''Възрастово разпределение.'' През последните години се наблюдава, че боледуват основно деца от 0 до 14-годишна възраст. По време на пандемии се поразяват хора от всички възрасти.
* ''Влияние на социалния фактор.'' Разпространението на грипа се определя от вида на населените места, наличието на колективи, където се събират повече хора, професията и други. Огромна роля за разсейването на грипа имат транспортните средства. Висока интензивност на епидемичния процес се наблюдава основно в големите градове с висока гъстота на населението.
 
== Клинични признаци ==
[[Инкубационен период|Инкубационният период]] продължава от няколко часа до 1&nbsp; -&nbsp; 2 дни при грип А и до 3 дни при грип В. При около 10&nbsp; -&nbsp; 15 % от болните се наблюдават продромални явления като отпадналост, студени тръпки, разкършеност, субфебрилна температура. По правило болестта започва внезапно. Към началното втрисане се добавят други признаци като повишение на температурата до 38&nbsp; -&nbsp; 39 °С, изпотяване, [[световъртеж]], главоболие (болните се оплакват от болка предимно в челната и слепочната област), мускулни болки (най-вече в снагата и крайниците), болки в [[кост]]ите и [[стави]]те, безапетитие, силна отпадналост. Характерни за грипа са болките при движение на [[око|очните ябълки]]. Общото състояние на болните се влошава като стават вяли, апатични, сънливи. Нерядко са със замъглено съзнание, бълнуване и гърчове. Телесната температура е повишена в рамките на до 2 – 3 дни.
 
Катаралните прояви са умерени и се появяват 1 до 2 дни от началните признаци. Болните започват да се оплакват от светобоязън, чувство за сухост в [[нос]]а и гърлото, набъбване на носната [[лигавица]], затруднено [[дишане]], суха кашлица, [[обоняние]]то и [[Вкус (сетиво)|вкусът]] се загубват. По-късно се появяват сълзотечение, [[хрема]], хиперемия на [[конюнктива|конюнктивите]], лицето и лигавицата на гърлото. Често се среща лимфоидна зърнистост на мекото [[небце]] (признак на Морозкин) и точковидни [[кръвоизлив]]и по върха на [[Език (анатомия)|езика]] (признак на Лобан и Бунин). При неусложнен грип дишането е учестено, сърдечната дейност е понижена, [[Кръвно налягане|кръвното налягане]] също.