Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии

Жана-Антоанет е родена на [[29 декември]] [[1721]] в [[Париж]].<ref>Christine Pevitt, ''Madame de Pompadour. МistressMistress of France'', New York 2002, p. 3</ref> Ражда се в семейството на Франсоа Поасон, но се предполага, че биологичният ѝ баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем.<ref>Imbert de Saint-Amand, ''Court of Louis XV'', New York 1893, p. 117</ref> Той става неин патрон, след като законният ѝ баща, иконом на двама братя финансисти от Париж, е изгонен от [[Франция]] през [[1725]] г. заради неплатени дългове и финансови измами – престъпление, което в тогавашна Франция се наказва със смърт. Осем години по-късно Поасон е реабилитиран и му е позволено да се завърне във [[Франция]].

През 1741 г. Жана-Антоанет се омъжва за Шарл-Гийом льо Норман д'Етиол,<ref>Jacques Levron, ''Pompadur'', New York 1963, pp. 23- – 24</ref> племенник на патрона ѝ и негов наследник. Като сватбен подарък младоженците получили от богатия си роднина имението Етиол, което граничи с кралската ловна местност в Горите на Сенарт. Жана-Антоанет ражда на съпруга си две деца – момче, което умира след раждането си през 1741, и момиче на име Александрин-Жана (наричана „Фанфан“), родена на [[10 август]] [[1744]] г. По всеобщо мнение мадам Д'Етиол, както започват да наричат Жана-Антоанет, е очарователна със своята малка уста и овално лице, оживено от нейното остроумие. Скоро Шарл-Гийом напълно се увлича по младата си съпруга, която става известна сред парижките салони. Мадам д'Етиол открива собствен салон в имението Етиол, в покрайнините на френската столица, който е посещаван от множество известни френски философи, включително и от [[Волтер]].<ref>''Ibid''., p. 27</ref>

След като Жана дьо Помпадур официално заживява във [[Версай]], тя започва да организира вечери за краля с избрани гости, през които вечери не се спазва строгият етикет, който [[Луи XV]] ненавижда. Атмосферата е толкова семпла, че самият [[Луи XV]] сервира кафе по време на вечерите. Мадам дьо Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела. Изключително артистична, тя редовно организира театрални постановки в двореца, като самата тя винаги играе главната роля, проявявайки таланта си на актриса.<ref>Pevitt, ''Madame de Pompadour...'', pp. 65- – 66</ref> Благодарение на нея кралят получава интимността и женското присъствие, от които е бил лишен в детството си. През 1748 и 1749 г. Жана дьо Помпадур преживява два спонтанни аборта, които много разклащат здравето ѝ. Поради това след 1750 г. тя вече не е нищо повече от приятелка на краля, без интимна връзка между тях. Според слуховете тя започва сама да избира метреси за [[Луи XV]], които да забавляват пристрастения към секса крал. Метресите трябвало да са млади и девствени, тъй като [[Луи XV]] се ужасявал дори от мисълта за венерически болести. Нейното изискване било момичетата да не са много интелигентни, за да не може някоя от тях да измести Жана-Антоанет от положението ѝ на фаворитка на краля. Така, въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка чак до смъртта си.

Мадам Дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете.<ref>Така смятат и сериозни историци като Arthur Hassall, ''The Balance of Power 1715- – 1789'', New York 1907, p. 221</ref> Все пак тя препоръчва маршал дьо Бел-Ил и херцог дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е на път да измести Жана от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да измести мадам Дьо Помпадур, но след намесата на маркизата е принудена да се омъжи за дребен благородник и така е отстранена от приятелския кръг на краля.

== БележкиИзточници ==

<references />
{{превод от|en|Madame de Pompadour|263192414}}