Руско-иранска война (1826 – 1828): Разлика между версии

+ шаблон
м (без right/дясно в картинки (x1))
(+ шаблон)
 
{{Военен конфликт
[[File:Map Caucasus War (1809-1817) by Anosov.jpg|330п|мини|Политическа карта на Южен Кавказ в навечерието на войната]]
| име = Руско-иранска война
| картинка = Battle near Elisavetpol.jpg
| период = май 1826 – 22 февруари 1828 г.
| място = [[Задкавказие]], Северен [[Иран]]
| резултат = • Победа за Руската империя<br>• Туркманчайски мирен договор
| страна1 = {{флагче с име|Руска империя}}
| страна2 = {{флагче с име|Персия}}
| командир1 = {{флагче|Руска империя}} Алексей Ермолов<br>{{флагче|Руска империя}} Валериан Мадатов<br>{{флагче|Руска империя}} [[Иван Паскевич]]
| командир2 = {{флагче|Персия}} Фетх Али-шах<br>{{флагче|Персия}} Абас Мирза
| сила1 = 34 000
| сила2 = 35 000 – 50 000
| карта = Map Caucasus War (1809-1817) by Anosov.jpg
}}
'''Руско-иранската война''' от 1826- – 1828 година е развръзката на [[Руско-ирански конфликти (XVIII-XIX век)|вековния конфликт]] между [[Руската империя]] и [[Иран]] за господство над [[Кавказ]] и [[Каспийско море|Прикаспийския]] регион.
 
С [[Гюлистански договор|Гюлистанския договор]], резултат на [[Руско-иранска война (1804-1813)|предходната война]] между двете държави, през 1813 година иранският шах признава руската власт над [[Грузия]], [[Дагестан]] и Северен [[Азербайджан]]. Мирът трае до 1826, когато властта в [[Техеран]] е завзета от реваншистки настроения принц [[Абас Мирза]]. През юли иранските войски предприемат внезапно нападение в руски Азербайджан. Отделни техни отряди достигат до [[Баку]], други завземат [[Гянджа|Елизаветпол]], но основните сили са задържани повече от месец в [[Карабах]] с обсадата на крепостта Шуша. Иранското нашествие предизвиква въстание на част от местните мюсюлмани срещу руската власт, която на свой ред мобилизира арменско и грузинско опълчение. Иранските войски са неколкократно по-многобройни, но в обучението, организацията и въоръжението си отстъпват решително на руснаците. В началото на септември напредващият към [[Тифлис]] ирански авангард е разбит край река Шамхор. Скоро след това в сражението при Елизаветпол армията на Абас Мирза е разгромена прогонена на юг от река [[Аракс]]. През пролетта на 1827 руският главнокомандващ генерал [[Паскевич]] предприема настъпление срещу [[Нахичеван (град)|Нахичеван]] и [[Ереван]]. След поредица от сражения и обсади войските на Абас Мирза търпят нови поражения, а двата града и областите им падат в руски ръце. През октомври Паскевич достига и завзема [[Тебриз]], с което принуждава [[Шах (титла)|шаха]] да иска мир. [[Руско-турска война (1828-1829)|Изострянето на руско-турските отношения]] покрай [[Гръцка война за независимост|гръцкото освободително въстание]] дава надежди на иранското правителство на [[Гръцка война за независимост|турска]] помощ. Завземането на [[Урмия]] и [[Ардабил]] от руснаците през януари 1828 обаче отказва шаха от опитите да протака преговорите. С [[Туркманчайски договор|Туркманчайския мирен договор]] от февруари същата година Иран признава поражението си, отстъпвайки Ереванското и Нахичеванското ханство на Русия.<ref>Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363- – 365;{{Br}}Огарков, Н. В. (гл. ред.). Советская военная энциклопедия. Том 7. Москва, 1980. стр. 182- – 183</ref>
'''Руско-иранската война''' от 1826-1828 година е развръзката на [[Руско-ирански конфликти (XVIII-XIX век)|вековния конфликт]] между [[Руската империя]] и [[Иран]] за господство над [[Кавказ]] и [[Каспийско море|Прикаспийския]] регион.
 
С [[Гюлистански договор|Гюлистанския договор]], резултат на [[Руско-иранска война (1804-1813)|предходната война]] между двете държави, през 1813 година иранският шах признава руската власт над [[Грузия]], [[Дагестан]] и Северен [[Азербайджан]]. Мирът трае до 1826, когато властта в [[Техеран]] е завзета от реваншистки настроения принц [[Абас Мирза]]. През юли иранските войски предприемат внезапно нападение в руски Азербайджан. Отделни техни отряди достигат до [[Баку]], други завземат [[Гянджа|Елизаветпол]], но основните сили са задържани повече от месец в [[Карабах]] с обсадата на крепостта Шуша. Иранското нашествие предизвиква въстание на част от местните мюсюлмани срещу руската власт, която на свой ред мобилизира арменско и грузинско опълчение. Иранските войски са неколкократно по-многобройни, но в обучението, организацията и въоръжението си отстъпват решително на руснаците. В началото на септември напредващият към [[Тифлис]] ирански авангард е разбит край река Шамхор. Скоро след това в сражението при Елизаветпол армията на Абас Мирза е разгромена прогонена на юг от река [[Аракс]]. През пролетта на 1827 руският главнокомандващ генерал [[Паскевич]] предприема настъпление срещу [[Нахичеван (град)|Нахичеван]] и [[Ереван]]. След поредица от сражения и обсади войските на Абас Мирза търпят нови поражения, а двата града и областите им падат в руски ръце. През октомври Паскевич достига и завзема [[Тебриз]], с което принуждава [[Шах (титла)|шаха]] да иска мир. [[Руско-турска война (1828-1829)|Изострянето на руско-турските отношения]] покрай [[Гръцка война за независимост|гръцкото освободително въстание]] дава надежди на иранското правителство на [[Гръцка война за независимост|турска]] помощ. Завземането на [[Урмия]] и [[Ардабил]] от руснаците през януари 1828 обаче отказва шаха от опитите да протака преговорите. С [[Туркманчайски договор|Туркманчайския мирен договор]] от февруари същата година Иран признава поражението си, отстъпвайки Ереванското и Нахичеванското ханство на Русия.<ref>Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363-365;{{Br}}Огарков, Н. В. (гл. ред.). Советская военная энциклопедия. Том 7. Москва, 1980. стр. 182-183</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
 
 
[[Категория:Руско-ирански войни]]