Джейн Еър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
|||
Ред 25:
== Резюме ==
{{сюжет}}
Романът разказва за Джейн Еър. Тя е сираче, оставено на грижите на своите вуйчо и вуйна. Вуйчото обаче също умира и малката Джейн остава под опеката на своята вуйна мисис Рийд, заради нейното обещание към покойния ѝ съпруг, че ще се грижи за сирачето. Тя го прави с нежелание, отнася се грубо и студено към детето. Братовчедите на Джейн -
С настъпването на първата пролет на Джейн в пансиона, започва да върлува епидемия от тифус. Много момичета умират, включително Хелин Бърнз, която умира от туберкулоза. По това време директорът на пансиона не смее да припари до мястото, изплашен от епидемията. Условията малко се подобряват, като децата започват да получават повече храна, заради смъртта на част от децата. След потушаването на епидемията, нещата се подобряват още повече, след като благодетели решават да подпомогнат
Ред 32:
Следващите осем години от живота на Джейн Еър не са описани подробно.
През това време Джейн се обучава, а мисис Темпъл е директорка на пансиона. Самата Джейн две години остава като учителка в "Лоуд", но след като нейната приятелка и благодетелка се омъжва и напуска директорския пост, тя решава, че са ѝ нужни нови хоризонти. Тя подава обявление във вестника, за да си намери работа като учителка.
Джейн пристина в "Торнфийлд"и открива там главната икономка на имениято- мис Феърфакс. Тя я запознава с новата ѝ ученичка- Адейла Варан.
При едно от посещенията си в града, Джейн среща непознат конник, който пада от коня си и тя му помага. Оказва се, че това е стопанинът на имението – мистър Рочестър. Той се завръща в "Торнфийлд".
Понякога в къщата се случват странни неща. Джейн придава всички странни случки на присътвието на една от слугините- Грейс Пул. Стрaнно същество, което почти не говори, рядко излиза от стаята си, но съвестно върши домакинската си работа. Една нощ дори избухва пожар, но няма пострадали. Въпреки това Джейн си мисли, че вината за пожара е на прислужницата.
Някъде измежду всички разговори с мистър Рочестър, Джейн се влюбва до полуда в него. В сърцето ѝ започват да бушуват чувства, които осемнайсетгодишното момиче трудно разбира, но тя не би могла да сбърка, че това е любов. Мистър Рочестър заминава за няколко дни. После се връща, а заедно с него пристигат много знатни особи, които остават на гости в имението " Торнфийлд". Една от поканените на празненството се казва мис Бланш Инграм. Тя е известна със своята красота
Малко след тържеството, Джейн бива посетена от съпругът на прислужницата Беси, който я моли да отиде да посети роднините си. Братовчед ѝ се е самоубил, а майка му- старата мисис Рийд- е на смъртно легло. Джейн заминава и прекарва известно време при роднините си, чак до смъртта на вуйна си. Преди тази смърт, от Джейн е поискана прошка и направено признанието, че някакъв неин далечен роднина някога е искал да я вземе при себе си, но мисис Рийд не е разрешила.
Ред 49:
Инграм. Обяснява се в любов на Джейн Еър, като ѝ предлага въпросната сватба, която се организира, всъщност да е тяхната. Джейн е изумена, но се съгласява да се омъжи за него. Той ѝ разкрива, че я обича искрено и е използвал мис Инграм, само за да го ревнува.
Денят на сватбата настъпва. Джейн и Едуард Рочестър са вече пред олтара, когато изведнъж се появява мистър Мейсън, който разкрива страшна тайна. Оказва се, че мистър Рочестър вече е женен за сестрата на мистър Мейсън. Слугинята, която Джейн подозира в лудост, всъщност е наета да се грижи за съпругата на мистър Рочестър. Тя е психично болна, агресивна и неспособна да се държи нормално. Невъзможно е тази сватба да се състои. Сърцето на Джейн е разбито. Рочестър обяснява как родителите му са го принудили да се омъжи, защото състоянието им е намалявало, а тя е била богата. Той не е знаел за психическите ѝ проблеми, които са се проявили чак сред сватбата. Това не утешава Джейн и
Тук започва едно от най-страшните изпитания за Джейн Еър. Тя се скита сама, без пари, гладна и премръзнала. Полумъртва проси по къщите в крайпътните селца за късче хляб. Когато в поредната къща ѝ отказват да се нахрани и постопли вътре, Джейн решава, че това е нейният край. Но стопаните на къщата се оказват добри хора. Приютяват я, спасяват я от гладна смърт и измръзване. Собствениците се оказват две сестри- Мери и Дайана, които наскоро са загубили баща си, а нямат майка от доста време. За тях се грижи техният брат- Сейнт Джон, който е свещенник. Момичетата са мили и възпитани, приемат Джейн с охота. Сейнт Джон дори предлага на Джейн работа в местното училище, след като се възстанови от изтощението си. Джейн се представя с фалшиво име и не разказва нищо за миналото си.
След тази разпра, Джейн решава да се върне в " Торнфийлд". Тя заварва имението празно, опожарено и изоставено. Научава, че лудата съпруга на мистър Рочестър нарочно е подпалила мястото, после се е самоубила. Едуард Рочестър е помогнал на всички да се спасят, но сам е пострадал в пожара. Научава, че в момента той живее в друго имение. Отива да го посети и го заварва депресиран и сакат. Той е изгубил зрението си и е осакатил едната си ръка. Джейн му се представя, а той е щастлив, че тя отново е при него. Тя му обещава, че ще остане завинаги при него, ще се разхожда с него, ще му чете и ще го обича. Изпълнява обещанието си. Омъжва се за него, а нейните братовчедки Мери и Дайана одобряват това. Малката Адел не се чувства добре в училището, в което е изпратена, и се завръща при Джейн и Едуард. Сейнт Джон изпраща писмо с поздравления за сватбата. След време мистър Рочестър връща зрението на едното си око и така успява да види първородния си син.
|