Джон Чърчил, Херцог Марлборо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 16:
През 1677 г. Джон Чърчил се запознава със [[Сара Дженингс]], придворна дама на принцеса [[Анна (Великобритания)|Ан Стюарт]] – дъщеря на Чарлз II. Двамата се женят на следващата година. От този момент той започва бързо да расте в двора, като става [[барон]] през 1682 г. и [[полковник]] на първи драгунски полк. Още повече нараства ролята му през 1685 г., когато неговият патрон Йоркският херцог става крал на Англия. Марлборо е изпратен във [[Франция]] да търси субсидии от Луи XIV и скоро след това е произведен в чин генерал. Самият той протестант, Марлборо е принуден да служи на католически крал и дори по негова заповед да смаже протестантското въстание на бившия си приятел Монмът (октомври 1685). Марлборо се постарава да свърши добре тази работа въпреки принципните си възгледи. Когато обаче през ноември 1688 г. [[Уилям III]] нахлува в Англия и Марлборо е изпратен да го спре, той минава на страната на холандския [[щатхалтер]] и му помага да детронира Джеймс II. Този прозорлив ход му помага да запази положението си в Англия и дори получава титлата граф на Марлборо през 1689 г.
[[
По време на [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] срещу Франция той първо служи в Нидерландия под командата на принц Валдек и допринася за малката победа при Валкур, а после е прехвърлен в Ирландия, където сваленият Джеймс II се опитва с френска помощ да вдигне въстание. През 1690 г. се връща в Лондон и за известно време ръководи военните работи на страната в отсъствието на крал Уилям. Замесва се обаче заедно със съпругата си в заговор в полза на принцеса Ан и оттогава си спечелва като враг кралицата [[Мери II]]. През 1692 г. Мери и Ан влизат в конфликт, защото Ан отказва да се раздели със Сара Дженингс, което още повече влошава положението на Марлборо. За две години той дори отива в затвора и едва смъртта на Мери през 1694 г. води до помирение на семейство Чърчил с Уилям III. Кралят обаче, самият той талантлив войник, гледа с недоверие на вече веднъж изменилия Марлборо и не го допуска до високи военни постове. Едва в началото на 18 век той може да покаже военните си способности.
== Титлата херцог ==
През 1701 г. започва Войната за [[испанско наследство|испанското наследство]]. На следващата година Уилям умира и Ан става [[Анна (Великобритания)|кралица Анна]], като веднага прави Марлборо главнокомандуващ на всички въоръжени сили на Англия. Получавайки солидна подкрепа от жена си, по това време реален управник на страната, той може да се отдаде на военните кампании. Още първите му действия в [[Нидерландия]] са успешни. Той превзема няколко крепости, между които [[Лиеж]], заради което получава титлата [[херцог]]. [[
Налага се да навлезе в Германия, където [[Бавария]] подкрепя [[Франция]], в опита си да осъществи връзка с австрийския генерал [[Евгений Савойски]]. Превзема [[Бон (Германия)|Бон]], с което установява контрол над [[Рейн]], след което помага на австрийския претендент за испанския престол Карлос III (бъдещият император [[Карл VI]]) да стигне с армията си до [[Лисабон]]. През 1704 г. той стига до Дунав, за да осуети свързването на френската и баварската армия и заедно с принц Евгений разгромяват французите при [[Бленхайм (битка)|Бленхайм]]. Тази грандиозна победа се дължи най-вече на енергията и волята на Марлборо и за нея английският парламент му подарява [[Дворец Бленъм|дворец]] Бленхайм (на английски се произнася Бленъм) северно от [[Оксфорд]] и 100
През 1706 г. Марлборо обсажда [[Намюр]], с което се надява да предизвика френския маршал Вилроа към нова битка. Такава протича при [[Рамили (битка)|Рамили]] и отново англичаните триумфират. С брилянтна тактика и умело прегрупиране Марлборо разбива противниците си. Възползвайки се от победата той превзема по-късно през годината [[Антверпен]], [[Дюнкерк]] и Ат. Следва година на бездействие, докато се уточнят отношенията с холандците, а французите успяват да се съвземат. През 1708 г. нова френска армия начело с [[маршал Вандом]] бърза да се сблъска с англичаните преди да се съединят със силите на Евгений Савойски. Битката при [[Уденарде (битка)|Уденарде]] е нов успех за Марлборо, но не толкова убедителен както предишните два. Все пак той получава инициативата и три дни по-късно се съединява с австрийците. Сега, със 120
[[
Този неуспех кара Луи XIV да започне преговори за мир, въпреки че Марлборо е против. Условията, които съюзниците предлагат, са толкова тежки, че Франция решава да продължи да воюва. През 1709 г. тя най-после намира талантлив маршал – това е [[Клод Луи Ектор дьо Вилар]], който успешно се бие с англо-австрийските превъзхождащи сили при [[Малплаке (битка)|Малплаке]]. Французите този път не се огъват и за пръв път Марлборо не знае как да спечели победата. Все пак Вилар отстъпва и позволява [[Монс]] да падне в английски ръце. През 1710 г. Марлборо превзема още две крепости, а в началото на 1711 г. е отзован в [[Лондон]].
| |||