Уикипедия

Едра шарка: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без   интервал; козметични промени
м без   интервал; козметични промени
Ред 37:
| isbn = 1591027225}}</ref>
 
Едрата шарка преминава в [[Япония]] от Китай през [[6 век]], а [[епидемия]]та от [[735|735&nbsp;]] - [[737|&nbsp;737]] г. убива една трета от населението на островната страна.<ref name=Hays/> Класическото описание на болестта е направено от персийския учен [[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази]]<ref>{{Cite journal|last=Harminder S. Dua, Ahmad Muneer Otri|first=Arun D. Singh|year=2008|title=Abu Bakr Razi|journal=British Journal of Ophthalmology|publisher=[[BMJ Group]]|volume=92|page=1324}}</ref>. В своята книга „''Едра шарка и морбили''“ (''Kitab fi al-jadari wa-al-hasbah'') Ал-Рази успява да отдели клиничните признаци на две сходни заболявания – едра шарка и [[морбили]]. Заразната природа на едрата шарка е подчертана в трудовете на [[Авицена]]. Няма сигурни доказателства как и кога едрата шарка е навлязла в [[Европа]]. Предполага се, че това е ставало периодично с [[Миграция на населението|миграция на население]] и военни походи на континента от [[Северна Африка]] и [[Азия]]. Въпреки това обаче заболяването не остава стационарно. Едва през [[16 век]] то трайно се настанява на континента.<ref name= Fenner1>{{cite book |author=Fenner, Frank |title=Smallpox and Its Eradication (History of International Public Health, No. 6) |publisher=World Health Organization |location=Geneva |url= http://whqlibdoc.who.int/smallpox/9241561106.pdf |year=1988 |isbn=92-4-156110-6 |format=PDF}}</ref> Смята се, че това става благодарение на войските участвали при [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]].
 
До момента не са откривани сигурни доказателства за разпространението на едра шарка в Северна и [[Южна Америка]] преди колонизирането му от европейците.<ref name=Li>{{cite journal |author=Li Y, Carroll DS, Gardner SN, Walsh MC, Vitalis EA, Damon IK |title=On the origin of smallpox: correlating variola phylogenics with historical smallpox records |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=104 |issue=40 |pages=15787 – 92 |year=2007 |month=Октомври |pmid=17901212 |pmc=2000395 |doi=10.1073/pnas.0609268104 }}</ref> През [[1507]] г. вариолата бива пренесена на карибския остров [[Испаньола]], а на континенталната част на [[Новия свят]] през [[1520]] г. с испански заселници от Испаньола, пристигащи в [[Мексико]]. Едрата шарка бързо покосява местното индианско население и се превръща във важен фактор за покоряването на [[ацтеки]]те и [[инки]]те от испанците<ref name= Fenner1>{{cite book |author=Fenner, Frank |title=Smallpox and Its Eradication (History of International Public Health, No. 6) |publisher=World Health Organization |location=Geneva |url= http://whqlibdoc.who.int/smallpox/9241561106.pdf |year=1988 |isbn=92-4-156110-6 |format=PDF}}</ref>. През [[1633]] г. заселници на източния бряг на Северна Америка донасят в [[Плимът (Масачузетс)|Плимът, Масачузетс]] вариола, която води до опустошителни епидемии сред местното индианско население,<ref>"''[http://books.google.com/books?id=o-BNU7QuJkYC&pg=PA164&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Encyclopedia of North American Indians]''". Frederick E. Hoxie (1996). p.164. ISBN 0395669219</ref> а впоследствие и сред местните колонисти.<ref>{{cite web | url = http://www.ucpress.edu/books/pages/9968/9968.ch01.html | first = David A. | last = Koplow |title = Smallpox The Fight to Eradicate a Global Scourge | publisher = University of California Press | year = 2003 | accessdate = 22 февруари 2009}}</ref> При тези епидемии процента на смъртност достига до 80 - 90% сред индианските племена.<ref>"''[http://books.google.com/books?id=qubTdDk1H3IC&pg=PA205&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false The Cambridge encyclopedia of human paleopathology]''". Arthur C. Aufderheide, Conrado Rodríguez-Martín, Odin Langsjoen (1998). [[Cambridge University Press]]. p.205. ISBN 0521552036</ref> В [[Австралия]] едрата шарка е внесена на два пъти – през [[1789]] г. и отново през [[1829]] г.<ref name= Fenner1/>. Въпреки че болестта никога не е била ендемична на континента,<ref name= Fenner1/> тя е основната причина за масова смъртност сред местните [[аборигени]] в периода между [[1780]] г. и [[1870]] година.<ref>{{Cite book | last = Glynn | first = Ian | last2 = Glynn | first2 =Jenifer | title = [http://books.google.com/books?id=tL4W3YNMYLIC&pg=&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false The life and death of smallpox] | publisher = Cambridge University Press | year = 2004 | page = 145 | isbn = 0521845424 }}</ref>
 
[[Файл:Rahima Banu.jpg|мини|Двегодишата Rahima Banu, последната заболяла от щама ''Variola major'']]
До средата на [[18 век]] едрата шарка е сред най-разпространените инфекциозни болести, ендемична навсякъде по света с изключение на Австралия и на няколко по-малки острови. През последните години на 18 век вариолата убива около 400&nbsp; 000 европейци годишно (включително и пет действащи монарси),<ref name="Hays">J. N. Hays (2005). "''[http://books.google.com/books?id=GyE8Qt-kS1kC&pg=PA151&dq=&lr=&hl=en&cd=23#v=onepage&q=false Epidemics and pandemics: their impacts on human history]''". ABC-CLIO. p.151. ISBN 1851096582</ref> и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението.<ref name=Behbehani_1983>{{cite journal |author=Behbehani AM |title=The smallpox story: life and death of an old disease |journal=Microbiol Rev |volume=47 |issue=4 |pages=455 – 509 |date=1 декември 1983|pmid=6319980 |pmc=281588 |url=http://mmbr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=6319980 }}</ref><ref>"[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=vacc.chapter.3 Smallpox and Vaccinia]". ''National Center for Biotechnology Information.''</ref> От всички заразени, около 20 – 60% и дори над 80% от заразените деца загиват от болестта.<ref>{{cite journal |author=Riedel S |title=Edward Jenner and the history of smallpox and vaccination |pmc=1200696 |journal=Proc (Bayl Univ Med Cent) |volume=18 |issue=1 |pages=21 – 5 |year=2005 |pmid=16200144 }}</ref> Широкото използване на вариолацията в някои страни като [[Великобритания]], нейните колонии в Северна Америка и Китай, до известна степен ограничават и смекчават последиците от едра шарка през това столетие, но реално ограничаване на заболяването настъпва едва в края на [[19 век]] след въвеждането на [[ваксинация]]та. През [[20 век]] едрата шарка поразява фатално около 300 - 500 млн. души.<ref>{{cite book |author=Koplow, David A. |title=Smallpox: the fight to eradicate a global scourge |url=http://books.google.com/books/ucpress?vid=ISBN9780520242203|publisher=University of California Press |location=Berkeley |year=2003 |isbn=0-520-24220-3 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://ucdavismagazine.ucdavis.edu/issues/su06/feature_1b.html |title=UC Davis Magazine, Summer 2006: Epidemics on the Horizon |accessdate=3 януари 2008 }}</ref><ref>[http://www.sciencedaily.com/releases/2008/01/080131122956.htm How Poxviruses Such As Smallpox Evade The Immune System], ScienceDaily, 1 февруари 2008</ref> За [[1967]] г., СЗО оценява, че 15 милиона хора са заразени с болестта и два милиона умират от нея.<ref name=WHO_Factsheet>{{cite web | title=Smallpox | work=WHO Factsheet | url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/smallpox/en/ | accessdate=22 септември 2007}}</ref>
 
От 1967 г. СЗО предприема широкомащабна кампания за масова противовариолна ваксинация във всички страни по света като особено внимание се обръща на страните от Африка и Азия. Кампанията е със срок от 10 години като в резултат на нея последният случай на заразен по естествен път човек от [[щам]]а на едрата шарка ''Variola minor'' е диагностициран на [[26 октомври]] 1977 г. при Ali Maow Maalin, готвач в болница в [[Сомалия]].<ref name= PinkBook/> Две години преди това е регистриран и последният случай на заразен по естествен път човек от щама на едрата шарка ''Variola major''. Това се случва през месец октомври [[1975]] г. на двегодишното момиче Rahima Banu от [[Бангладеш]]<ref name=PrestonNY>{{cite news |first=Richard |last=Preston |title=A reporter at large: Demon in the Freezer |url=http://cryptome.org/smallpox-wmd.htm |work=The New Yorker |date=12 юли 1999 |accessdate=3 януари 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20011011003352/http://cryptome.org/smallpox-wmd.htm|archivedate=11 октомври 2001}}</ref>.
Ред 49:
 
=== В България ===
По време на [[Римска империя|Римската империя]] е документирана епидемия от едра шарка и в Стара планина – [[Епидемия на Киприян]]. В резултат от нея загива около 30% от населението на крайдунавските римски провинции.<ref name="Jones 1964">Jones (1964)</ref> По време на [[Българските земи под османско владичество|Османското владичество]] заболяването е сред най-разпространените инфекциозни болести. През 1717 г. [[Мери Монтагю]] пише, че в европейската част на Османската империя при мюсюлманското и християнското население се прилага [[инокулация]] срещу заболяването.<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=24 – 26|oclc=894636829}}</ref> Първите достоверни статистически сведения се появяват след [[Освобождение на България|Освобождението]]. В периода [[1893|1893&nbsp;]] – [[1897]] г. заболяват 9475 души като 1069 от тях умират. През следващите години заболеваемостта варира от 42 души през [[1898]] г. до 309 през [[1903]] г. Вариолата в България е ликвидирана през [[1928]] г. като с това страната се нарежда сред една от първите в световен мащаб справили се с изкореняването на заболяването. Основната причина за ликвидирането на едрата шарка се дължи на факта, че още през [[1882]] г. започва производството и прилагането на противошаркова ваксина. Тя започва да се произвежда в новооткрития институт „Оспеный телятник“ под ръководството на д-р Борис Окс. През [[1903]] г., с влизането в сила на Закона за опазване на общественото здраве, ваксинацията против вариола в България придобива задължителен характер.
 
== Етиология ==
Ред 66:
}}
 
Вариолата се причинява от вирус наречен ''Variola virus'', принадлежащ към [[Род (биология)|род]] ''[[Orthopoxvirus]]'' на [[Семейство (биология)|семейство]] ''[[Poxviridae]]''. По своята [[Морфология (биология)|морфология]], химичен състав и устойчивост, вирусът не се различава от вируса на ваксината (''[[Vaccinia virus]]'') и другите вируси от рода. Вирионът има формата на тухличка със заоблени ъгли и размери 302&nbsp; – 350&nbsp; nm на 244&nbsp; – 270&nbsp; nm.<ref>{{cite journal |author=Dubochet J, Adrian M, Richter K, Garces J, Wittek R |title=Structure of intracellular mature vaccinia virus observed by cryoelectron microscopy |journal=J. Virol. |volume=68 |issue=3 |pages=1935&nbsp; – 41 |year=1994 |pmid=8107253 |pmc=236655 }}</ref> Състои се от сърцевина (нуклеоид) с форма на двойно вдлъбната леща и две странични телца. Вирионът съдържа двуверижна [[ДНК]] (с 186 [[базова двойка|базови двойки]] и примки в двата края)<ref name=Moss>{{cite book | author= Moss B| chapter=Poxviridae: the viruses and their replication | editors= Fields BN, Knipe DM, Howley PM, ''et al.'' (eds)| title=Fields Virology | volume=Vol 2 | edition=5th |location=Philadelphia, PA | publisher=Lippincott-Raven | year=2006 |isbn=0781760607 | pages=2905&nbsp; – 46}}</ref><ref name=Damon>{{cite book | author= Damon I| chapter=Poxviruses | editors= Fields BN, Knipe DM, Howley PM, ''et al.'' (eds)| title=Fields Virology | volume=Vol 2 | edition=5th |location=Philadelphia, PA | publisher=Lippincott-Raven | year=2006 |isbn=0781760607 | pages=2947&nbsp; – 76}}</ref>, [[белтъци]], [[ензими]], [[липиди]] и [[въглехидрати]]. Повърхностните белтъци са гликопротеиди и с тях е свързан изграждането на [[имунитет]] при вариолата.
 
Антигените на вирусът на вариолата и ваксината са също сходни и биват:
* Структурни. Спада NP-антигенът, общ за цялото семейство.
* Разтворими. Спадат два антигена&nbsp; – Термолабилен L-антиген и термостабилен S-антиген.
* Хемаглутинин. Представлява липопротеиден комплекс с три гликопротеида. Причинява образуването на антихемаглетинини в организма на преболедувалите и ваксинираните лица.
 
Съществуват два варианта на вариолния вирус, различаващи се по температурната си чувствителност и развитието си в кокоши ембриони:
* ''Variola major''. Причинява тежки вариолни заболявания с [[леталитет]] 20&nbsp; – 50%.
* ''Vriola minor'' или ''Alastrim''. Причинява по-леко протичаща инфекция със смъртност под 1%.
 
Ред 80:
 
=== Еволюция на вируса ===
Вирусът на едрата шарка вероятно е произлязъл в Африка от този причиняващ шаркоподобно заболяване при [[гризачи]]те преди 16&nbsp; 000 до 68&nbsp; 000 години.<ref name=Li/> Вероятно щамът ''Variola major'', причиняващ по-тежката форма на вариолата се появява в Азия преди 400 до 1600 години. Другият щам ''Alastrim'', разпространен в [[Западна Африка]] и Северна и Южна Америка се смята, че е произлязъл преди 1400 - 6300 години. Преди около 800 години от този щам произлизат два варианта.<ref name=Li/>
 
== Епидемиологични особености ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Едра_шарка“.