Разлика между версии на „Електрон“

|9,11×10^{&minus;31−31} [[килограм|kg]]<br> ¹&#8260;⁄₁₈₃₆ [[Единица за атомна маса|amu]]<br> 0,510&nbsp; 998&nbsp; 918&nbsp; [[Електронволт|MeV]]/[[скорост на светлината|c²]]

|&minus;1−1,602&nbsp; 189&nbsp; 2(46)×10^-19 [[Кулон|C]]

Зарядът на електрона е неделим и равен на 1,602&nbsp; 189&nbsp; 2(46)×10^-19 [[Кулон|C]] или -1 [[елементарен електрически заряд]].<ref>Зарядът на електрона е отрицателен спрямо [[елементарен електрически заряд|елементарния електрически заряд]], който е положителен за [[протон]]а.</ref> Електрическият заряд на другите елементарни частици се измерва на базата на елементарния заряд на електрона. Масата на електрона е равна на 9,109 558×10^-28 g

'''Електронът''' (означава се със символа '''e^&minus;−''') е най-лекият [[лептон]] с положителна маса. Неговият точков елементарен електрически заряд участва едновременно в четири независими движения.

То е резултат от реакцията на точковия електрически заряд на излъчването и поглъщането на виртуални [[фотон]]и. Тъй като импулсът на виртуалните фотони има случайна големина и посока, то и реактивното движение (откатът) също има случайно поведение. Това движение може да се наблюдава при разсейването на [[светлина]] (реални фотони) от почти свободни, слабо свързани [[валентност|валентни]] електрони. Ако във формулата за [[закон за дисперсията|дисперсиядисперсията]]та на координатите се въведе като време двойното време за излъчване или поглъщане на фотон, известно от класическата [[електродинамика]], ще се получи известната формула за сечението на Томпсън. Това показва, че такова релативистско движение на точковия безмасов електрически заряд на електрона действително съществува.

Като резултат на тази силна корелация всички компоненти на интензитета на собственото [[електрическо поле]] имат нулево значение в точката на моментното местоположение на точковия електрически заряд и всички компоненти на интензитета на собственото магнитно поле имат двойно по-голямо значение от значенията, които биха имали в точката на моментното местоположение на точковия електрически заряд, ако той се движеше бозонно, т.е. без никаква корелация между осцилациите по трите взаимно перпендикулярни направления. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения ъглов механичен момент е 2 пъти по-голямо от жиромагнитното отношение на орбиталния магнитен момент към орбиталния ъглов механичен момент. Така например, използването на [[полупроводник]]овия модел на релативисткия електрон е погрешно. Действително, вместо да се предполага, че пълната вълнова функция на дираковския електрон описва поведение на две движения с различна [[енергия]], много по-приемливо е да се предположи, че пълната вълнова функция на дираковския електрон описва поведение на две движения с равна енергия, но с две посоки на движение: напред и назад и двете имащи въртения на ляво и на дясно. По този начин математически коректно се описва всяко движение на точковия безмасов електрически заряд, включително и вътрешното фермионно движение.