Електронна лампа: Разлика между версии

През 1906 година [[Ли де Форест]] прави опит да въздейства върху потока електрони. Идеята му е да постави между катода и анода тънка метална спирала  – „решетка“. При подаване на напрежение с определена честота на тази решетка, потокът електрони, течащ от катода към анода, се изменя синхронно на подаваното напрежение. Ли де Форест нарекъл изобретението си ''„аудион“'', като използвал латинската дума ''„audire“'', което означавали „слушам“, и патентовал схемата с аудион под името ''„аудионов приемник“''. Няколко месеца преди това австриецът Роберт фон Либен патентовал подобно изобретение под името „Усилвателна радиолампа“, понеже токът, протичащ през лампата, е много по-голям от тока, необходим за регулирането му. Имало е дългогодишен патентен спор за авторство между двамата.

Лампа с три електрода се нарича ''триод''. Чрез поставяне на допълнителни спомагателни решетки в лампата се получават многоелектродни лампи, от които най-често използвани са т. нар. ''тетрод '' (четири електрода  – анод, катод и две решетки) и ''[[пентод]]'', притежаващ три решетки. Има и лампи с повече решетки: ''хексод''  – с четири решетки, ''[[хептод]]''  – с пет решетки (използва се за преобразуване на честотата в суперхетеродинните радиоприемници), ''октод'' и ''нонод''. Има и комбинирани лампи, например триод и пентод заедно в един корпус, или два триода в един корпус, или триод заедно с диод и прочие. Със създаването на триодната лампа започва и бурното развитие на [[радиотехника]]та за излъчване и пренос на сигнали чрез [[електромагнитни вълни]] на далечно разстояние и тяхното приемане и манипулиране до възпроизвеждане на [[звук]].

През 50-те години започва и през 60-те години бурно се развихря „революцията“ в електрониката. Много бързо електронните лампи са заменени от полупроводникови компоненти  – транзистори и интегрални схеми, които в първите години не ги превъзхождат по качествени параметри, но значително намаляват габаритите и разхода на енергия на радиоапаратурата, и позволяват производството на много широка гама електронни изделия от изчислителната техника, радиотехниката и телевизията, комуникационната техника, радиоавтоматиката и др. при значително повишена надеждност. Транзисторната техника се налага на пазара благодарение на ниските си цени, възможността за масово производство и бързия технологичен напредък. Първоначално ниските технически параметри на транзисторите (шум, изкривявания и др.) са многократно подобрени с течение на времето (в т. ч. и чрез изобретяването на нови типове като ''полевите и MOS транзисторите)'', но въпреки всичко качествата на електронните лампи при някои специфични приложения – например като усилвателен елемент в аудиотехниката, остават ненадминати. Дори през 80-те години, след появата на компактдисковете, започва възраждане на електронната лампа като елемент на звукоусилвателната техника. Устройства с лампи се предпочитат и от музиканти, свирещи на електрически китари и др.

[[Файл:Philips Miniwatt EC90.JPG|мини|200px|Електронна лампа Philips Miniwatt EC90 (Е  – отопление 6,3 V, С  – триод)]]

[[Файл:ECL80.jpg|мини|200px|ECL80  – захранващо напрежение 6,3 V, комбинирана лампа с триод усилвател на напрежение и пентод усилвател на мощност]]

'''Първата буква''' в обозначението е свързана с отоплението на катода на електронната лампа и характеризира стандартизирано захранващо напрежение или определя електрическия ток, като характерен постоянен параметър на тази серия от електронни лампи. Този показател показва и една съществена особеност  – последователността от свързването на отоплителната верига на електронните лампи  – дали тя е [[Последователни и успоредни електрически вериги|паралелна или последователна]] в конструкцията на електронния апарат.

* А  – напрежение на отоплението 4 [[Волт|V]]

* В  – консумиран ток от отоплението 180 [[Ампер|mA]]

* С  – консумиран ток от отоплението 200 mA

* D  – напрежение на отоплението до 1,4 V

* E  – напрежение на отоплението 6,3 V

* F  – напрежение на отоплението 12,6 V

* G  – напрежение на отоплението 5 V

* H  – консумиран ток от отоплението 150 mA

* К  – напрежение на отоплението 2 V

* P  – консумиран ток от отоплението 300 mA

* U  – консумиран ток от отоплението 100 mA

* V  – консумиран ток от отоплението 50 mA

* X  – консумиран ток от отоплението 600 mA

* A  – диод

* B  – двоен диод на общ катод

* C  – триод, усилвател на напрежение

* D  – триод, усилвател по напрежение и мощност на изходни ел. схеми

* E  – тетрод, усилвател на напрежение

* F  – пентод, усилвател на напрежение

* L  – тетрод или пентод, усилвател по напрежение и мощност на изходни ел. схеми

* H  – хексод или хептод

* K  – октод или [[хептод]]

* M  – оптичен индикатор (магическо око за настройка на приемната станция)

* P  – електронна лампа със специален контрол на емитирания електронен поток

* Y  – лампа за еднопътно изправяне на захранващи напрежения (диод, кенотрон)

* Z  – лампа за двупътно изправяне на захранващи напрежения (диод, кенотрон)

* 1 до 9  – външен контакт с щифт, такива с 5 до 8 пина, или Европа цокъл с изводи проводник, защипани в редови стъклен гребен вътре в балона;

* 10 до 19  – стоманен корпус с 8 щифта (пина), или такива с изводи проводник, защипани под формата на редови гребен вътре в балона;

* 20 до 29  – октален или локтален балон с осем контактни щифта;

* 30 до 39  – лампа със стъклен балон и октален цокъл;

* 40 до 49  – Римлок цокъл (8 щифта)

* 50 до 60  – лампа със стъклен балон и магновал цокъл или пресована в метален корпус стъклена основа като цокъл локтал;

* 61 до 79  – стъклени миниатюрни електронни лампи с различна база, например, за микротръби или директна връзка или спойка

* 80 до 89  – стъклени миниатюрни електронни лампи с цокъл новал и девет контактни щифта;

* 90 до 99  – стъклени миниатюрни електронни лампи пико цокъл и със седем контактни щифта.

* 150 до 159  – стоманен (метален) корпус и цокъл

* 171 до 175  – RFT-Gnomröhrenreihe

* 180 до 189  – новал цокъл

* 190 до 199  – пико цокъл  – 7 пина

* 200 до 209  – декал цокъл

* 280 до 289  – новал цокъл

* 500 до 599  – магновал цокъл

* 800 до 899  – новал цокъл

* 900 до 999  – пико цокъл  – 7 пина

| Разположение на щифтовете в ъглите на квадрат, <br /> размер на щифтовете&nbsp; – ø4 mm, <br />разстояние между противоположни изводи на около 16 mm

| [[Файл:Ab1Philips.jpg|мини|100px|АВ 1 двоен диод на общ катод&nbsp; – Philips]]

| Цокъл с гнездо за външен контакт (5-пинови контакти на ръба на ламповия цокъл, който влиза дълбоко в монтажния цокъл&nbsp; – гнездо с външна контактна основа)

| [[Файл:Roehre-EBF11.jpg|мини|100px|Диод&nbsp; – пентод EBF 11 в метален корпус]]

* [[Преобразуватели на електрическа енергия]]