Ехинококоза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м без интервал |
||
Ред 187:
Различават се пет вида паразитни [[тении]]ди, причиняващи три вида ехинококоза. Най-скоро откритият причинител ''[[Echinococcus shiquicus]]'', е изолиран само от дребни бозайници и [[Тибетска лисица|тибетски лисици]]. Видът е разпространен само в района на [[Тибетско плато|Тибетското плато]] и до момента не са регистрирани случаи на инвазия при хора.<ref name="cfsph">Iowa State University, The Center Of Food Security And Public Health [http://www.cfsph.iastate.edu/Factsheets/pdfs/echinococcosis.pdf Echinococcosis].pdf</ref>
'''''[[Echinococcus granulosus]]''''' е най-малкият тениид по [[куче]]то с дължина 2,5 до 9 mm. [[Сколекс]]ът е малък, а ростелумът притежава 26 – 40 кукички разположени в два реда. [[Стробила]]та е съставена от 3 – 4 [[проглотид|членчета]]. Последното е зрялото членче, което е с дължина, колкото половината стробила. Членчето е [[хермафродит]]но и съдържа 40 – 50 семенника. [[Матка]]та прилича на надлъжно разположена торба пълна с 400 до 800 яйца. [[Яйце (зоология)|Яйцата]] са овални с размери 35
При проучванията на ''Echinococus granulosus'' са открити няколко щама на вида, всеки от които има специфичен възприемчив вид животни междинни гостоприемници. Щамовете се отбелязват с буква G и са както следва:<ref name="cfsph"/>
Ред 330:
Ларвната форма на ''Echinococus granulosus'' е сред най-разпространените паразитози, които предизвикват клинична форма на заболяването ехинококоза сред междинните гостоприемници на паразита. Нарича се ''Echinococus unilocularis'' Среща се при тревопасни и всеядни бозайници, включително и при селскостопански животни и човека. При мишевидните гризачи, свине и коне, често се локализира в черния дроб, а при преживните животни – в белите дробове.<ref name="Василев 479">Василев, стр. 479</ref> Представлява кълбест, еластичен, млечнобял изпълнен с безцветна, прозрачна и леко [[опалесценция|опалесцираща]] течност еднокамерен мехур с ендогенно намножаване. Последната е продукт на самия паразит или на гостоприемника. Стената на мехура е изградена от две обвивки – външна, наречена кутикула и вътрешна, която се нарича герминативна и представлява зародишната част на мехура.
* Външният слой се нарича ''кутикулен'' (''membrana cuticularis''). Повърхността му е гладка и е с млечнобял цвят. Дебелината е различна и варира от 2 до 5
* Вътрешният слой се нарича ''герминативен'' (''membrana germinativa''). Той е по-тънък, жълтеникав на цвят и с грапава повърхност. Герминативният вътрешен слой е най-съществената част от ехинококовия мехур. От него посредством пъпкуване се образуват [[сколекс]]и и зародишни мехурчета. Зародишните мехурчета са видими с просто око. Големината им е колкото песъчинка или маково зърно с млечнобял цвят. Сколексите и зародишните мехурчета се откъсват от герминативната обвивка и плуват свободно в хидатидната течност. По-тежките от тях се събират на дъното на мехурчето и образуват т.нар. хидатиден пясък. В някои от мехурите се образуват вторични (дъщерни), а в тях пък третични (внучни) мехури. По този начин могат да се образуват десетки хиляди сколекси, способни за се развият в бъдещи възрастни тении.
| |||