Западна Тракия: Разлика между версии

| colspan="2" style="border-bottom: 5px solid lightsteelblue; font-size: 1%;" |  

| [[Население]] || 368  993 {{#if:

Западна Тракия е тази част от [[Тракия]], която е разположена между [[Места]] на запад, [[Марица]] на изток и първите склонове на [[Родопи]]те на север. Днес към Западна Тракия принадлежат три гръцки административни окръга (нома) – [[Еврос (ном)|Еврос]] (Έβρος), [[Ксанти (ном)|Ксанти]] (Ξάνθη) и [[Родопи (ном)|Родопи]] (Ροδόπη). Западната граница на ном [[Ксанти (ном)|Ксанти]] леко се разминава с традиционната западна граница на Западна Тракия. Към Западна Тракия принадлежи и егейският остров [[Самотраки]], част от ном [[Еврос (ном)|Еврос]]. Приблизителната площ на Западна Тракия е 8578 [[квадратен километър|км²]], а населението ѝ – 368  993 ([[2005]]). Най-голям град в областта е Комотини ([[Гюмюрджина]]) с население от 63 774 души ([[2001]]).

Днес официално малко над 100  000 души, приблизително една трета от населението на областта, се самоопределят като мюсюлмани – „мюсюлманите“ са единственото официално признато [[малцинство]] в Република [[Гърция]]. Според гръцките данни това мюсюлманско малцинство се състои от около 50 000 [[турци]], живеещи в равнината и 35 000 [[българи мохамедани|помаци]] (българи мохамедани), живеещи предимно в полите на Родопите, които се счита, че имат турско или гръцко национално съзнание, но те говорят като майчин [[български език]] с родопско-беломорски [[диалект]], има и 15 000 [[цигани]]. От средата на 1970-те Гърция провежда в Западна Тракия политика на създаване на [[Гърция|„помашка нация“]], подобно на сръбската политика в Македония, дори се издаде „помашки буквар“ с цел спиране на турцизирането на това население и откъсване от българския му корен. Що се отнася до последното, ефектът обаче е по-скоро обратен и този подход засега е загубил инерция. След [[1990]] г. в Беломорието има чувствителен приток на имигранти от [[Албания]] и от [[България]], а понастоящем много имоти се изкупуват от български инвеститори.