Бениамино Джили: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност|певец
{{Биография инфо▼
| име= Бениамино Джили
| портрет=Beniamino Gigli 1.jpg
Ред 8:
'''Бениамино Джили''' ({{lang|it|Beniamino Gigli}}) е италиански [[оперно пеене|оперен певец]], считан за един от най-великите [[тенор]]и в историята на [[опера|оперното изкуство]].
Роден е в малкото
Роден е в малкото [[Адриатическо море|адриатическо]] градче Реканати, шестото и последно дете в семейството на обущар. Единственото наследство, което получава от баща си, е страстта към операта. Преди още да навърши седем години е приет в местния църковен [[хор]], където от органиста и свещеника получава своите първи музикални уроци. Поради изключителната бедност на семейството си, на 12 години Джили е принуден да напусне училище и започва работа като шивач и дърводелец. На 17 години заминава за [[Рим]], за да получи музикално образование като частен ученик при различни вокални педагози. За да се издържа, работи като домашен прислужник и продавач в дрогерия. През 1911 успява да получи месечна стипендия в размер на 60 лири, за да продължи обучението си в Музикалния лицей (днес [[Академия „Санта Чечилия“]]).▼
▲
Големият успех идва през 1914 г., когато Бениамино Джили е 24-годишен. На международния певчески конкурс в Парма той печели първото място в конкуренция с още 105 участника. Председателят на журито, прочутият в онези години певец [[Алесандро Бончи]] (Alessandro Bonci), записва в дневника си: „''Abbiamo finalmente trovato il tenore!''“ („''Най-сетне намерихме тенорът!''“). Така може би е мислела и публиката в [[Ровиго]], където на 15 октомври 1914 г. Джили прави своя професионален дебют в ролята на Енцо от операта на [[Амилкаре Понкиели|Понкиели]] „Джоконда“. Това е тенорът, когото цяла Италия очаква вече десет години, след като обиденият от италианската публика [[Енрико Карузо]] заминава на доброволно изгнание в нюйоркската [[Метрополитън опера]]. (Карузо неколкократно е бил освиркван от публиката в Италия, заради демонстративния му отказ да се съобрази с тогавашната традиция и да наема платени клакьори).
През следващите четири години Бениамино Джили триумфира на сцените на всички по-важни местни оперни театри в Италия. Неговия репертоар по това време се състои почти изцяло от роли от произведения на композитори-[[веризъм|веристи]]. [[Фауст]] от „Мефистофел“ на [[Ариго Бойто]] се превръща в негова емблематична роля. През 1918 г. Джили дебютира на сцената на оперното светилището
През 1920 г. Бениамино Джили е поканен в Ню-Йорк от художествения директор на Метрополитън опера, който търси заместник на тежко болния Карузо. Джили дебютира на сцената на Метрополитън, отново в ролята на Фауст, на 26 ноември 1920 г., един месец преди последния спектакъл на Карузо. Джили е солист на Метрополитън през следващите 12 години, като участва в 369 представления на нюйоркска сцена, както и в няколко гастрола на трупата в европейски столици. Съвременниците му го наричали „новия Карузо“, на което той скромно отговарял, че предпочита титлата „първия Джили“. През 1923 г. към трупата на Метрополитън се присъединява легендарният [[Джакомо Лаури-Волпи]], чиято техника във високия [[Регистър (глас)|регистър]] и днес се счита за ненадмината. Конкуренцията принуждава Джили да разшири репертоара си
Едва завърнал се в родината, Бениамино Джили е запленен от личността на [[Бенито Мусолини|Мусолини]]. Чувствата са взаимни и Джили бързо се превръща в любимец на режима. Открито декларира съпричастността си към идеите на [[фашизъм|фашизма]]. Участва в серия организирани от властите концерти в малки провинциални селища с цел популяризиране на оперното изкуство. Удостоен е от правителството със званието „народен певец“. Продължава сътрудничеството си с режима и след окупацията на Италия от [[Нацистка Германия]] през есента на 1943 г. Участва в серия от концерти, дадени за германските войници.
Line 24 ⟶ 27:
Бениамино Джили без съмнение е лиричен тенор, но неговата изключителна техника му дава възможност без проблеми да се справи и с репертоар, който обикновено е запазен за по „тежки“, драматични гласове. Гласът му има копринен тембър, оприличаван с аромат на мед, блестяща техника в средния регистър и съвършено пианисимо. Понякога е критикуван за прекомерно маниерничене – обичал е да включва в изпълненията си въздишки и стенания.
В България през 1984 г. е издадена автобиографичната книга на Джили „Спомени“<ref>[http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=16625&title=
== Източници ==
* [http://www.grandi-tenori.com Биографична информация за Бениамино Джили], The World of Opera Tenors
<references />
* {{cite book |title=Спомени (Превел от итал. Светослав Колев) |last=Бениамино |first=Джили |authorlink=
== Външни препратки ==
Line 35 ⟶ 38:
* [http://www.youtube.com/watch?v=q6x9ZRlrjxw ''„Giovinezza“'' („Младост“), химнът на италианските фашисти в изпълнение на Джили]
* [http://nataliamalkova61.narod.ru/index/benjamino_dzhili/0-131 "Бениамино Джили" на сайта на Максим Мальков – руски текст.]
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Джили, Бениамино}}
[[Категория:Италиански оперни певци]]
| |||