Хамбар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Zaprice One cell granary 03.JPG|мини|Прост хамбар от началото на 19 век в [[Словения]].]]
'''Хамбарът''' е съоръжение изработено от дърво или железобетон, служещо за съхранение на зърнени храни или за преработването им насипно състояние. Строи се под формата на призма с правоъгълно или квадратно сечение. Широко приложение намира в селското стопанство и зърнопреработвателната промишлност.<ref>Кратка Българска енциклопедия Сафия 1966 г. БАН том 6, стр.340</ref> В модерното селско стопанство хамбарите са заменени от [[силоз]]и.
 
'''Хамбарът''' е съоръжение изработено от дърво или железобетон, служещо за съхранение на [[зърнени храни]] или за преработването им насипно състояние. Строи се под формата на [[призма]] с правоъгълно или квадратно сечение. Широко приложение намира в [[селското стопанство]] и зърнопреработвателната промишлностпромишленост.<ref>Кратка Българска енциклопедия Сафия 1966 г. БАН том 6, стр.340</ref> В модерното селско стопанство хамбарите са заменени от [[силоз]]и.
В миналото хамбарът се изгражда върху каменни подпори над земята, за да се предпази зърното от влагата. Стените му са сковавани или сглабяни от дебели дъбови дъски, в някои случаи изплетени от пръти и измазани отвътре с глина. Покривани са с керемиди. По-големите хамбари се състоят от няколко клетки – съсеци, гьозове, окна, които са предназначени за различни видове жито. Хамбари се наричат и кошовете за царевица, а в Западна България – кошовете за жито.<ref name="Вакарелски">{{cite book |title= Етнография на България |last=Вакарелски |first=Христо |authorlink = Христо Вакарелски |year=2007 |publisher=„Артграф“ ООД|location=София |isbn=978-954-9401-15-8 |pages=235 }}</ref>
 
В миналото хамбарът се изгражда върху каменни подпори над земята, за да се предпази зърното от влагата. Стените му са сковавани или сглабянисглобявани от дебели дъбови дъски, в някои случаи изплетени от пръти и измазани отвътре с глина. Покривани са с керемиди. По-големите хамбари се състоят от няколко клетки – съсеци, гьозове, окна, които са предназначени за различни видове жито. Хамбари се наричат и кошовете за царевица, а в [[Западна България]] – кошовете за жито.<ref name="Вакарелски">{{cite book |title= Етнография на България |last=Вакарелски |first=Христо |authorlink = Христо Вакарелски |year=2007 |publisher=„Артграф“ ООД|location=София |isbn=978-954-9401-15-8 |pages=235 }}</ref>
В Кюстендилско хамбарите се построяват до къщата, за да са под постоянно наблюдение, а в някои крайдунавски села са преносими.<ref name="Вакарелски"/>
 
В [[Кюстендилско]] хамбарите се построяват до къщата, за да са под постоянно наблюдение, а в някои крайдунавски села са преносими.<ref name="Вакарелски"/>
 
== Източници ==