Кочо Лютата: Разлика между версии

Умира след кратко боледуване през нощта на 11.06.1918 г. г в гр Дупница.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.</ref> Погребан е на 12 юни 1918 г. в 5 часа след пладне при черквата „Свети Никола“.

Кочо Лютата е възпят във фолклора.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 522 (Статия ''Кочо Лютов'').</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84 – 85.</ref><ref>{{cite journal | last = Милетичъ | first = Л | authorlink = | coauthors = | year = 1924 | month = | title = Въ полуразрушения Мелникъ. Пѫтни белѣжки отъ 1914 година) | journal = Македонски Прегледъ | publisher = | location = София | volume = I | issue = 2 | pages = 85 - – 104| doi = | id = | url = http://promacedonia.org/mp/mp_1_2_8.htm | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Един от неговите прапраправнуци днес е [[Емил Емилов|актьорът Емил Емилов]].