Мари (вилает): Разлика между версии

Най-старият град във вилаета е [[Мари]] основан през 1884 г. под името Мерв (от 1937 г. [[Мари]]). По време на съветската власт за градове са признати още 3 селища: 1931 г. [[Байрамали]], 1939 г. [[Йольотан]] и 1967 г. Кушка (сега [[Серхетабад]]). Останалите 4 града във вилаета са утвърдени за такива след признаване на независимостта на [[Туркменистан]] през 1991 г. Бившата Марейска област е образувана на 21 ноември 1939 г., а на 10 януари 1963 г. е закрита и районите ѝ са прехвърлени на централно републиканско подчинение. На 14 декември 1970 г. Марийска област е възстановена, а на 14 декември 1992 г. е преименувана на Марийски вилает с административен център град [[Мари]].

Вилаетът се намира предимно в югоизточната част на [[Туранска низина|Туранската низина]], в пределите на пустинята [[Каракум]]. Повърхнината му е хълмиста, слабо наклонена на север равнина. В северната част е разположено падинообразното понижение [[Унгуз]], покрито с такири и солончаци (шори), а на юг от него е пустинята Централен Каракум с височина около 150 m. Между реките [[Амударя]] и [[Мургаб]] е разположена пустинята Югоизточен Каракум (височина над 300 m), а южно от нея се простират възвишенията [[Бадхиз]] (до 651 m) и [[Карабил]] (връх '''Дадеранли 984 m''' ({{coord|36|12|29|N|63|39|54|E}}), крайни северни части от планинската система на Паропамиз<ref name="bse"></ref>.

Климатът е рязко континентален, с продължително, горещо и сухо лято и умерено студена зима. Средна юлска температура от 28°С на юг и югоизток до 32°С нв централните пустинни части, средна януарска от -2°С на север до 4°С на югоизток. Годишна сума на валежите 100 – 300 mm с максимум през пролетта. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е 240 – 250 денонощия <ref name="bse"></ref>.

Най-голямата река във вилаета е [[Мургаб]], водеща началото си от планините на [[Афганистан]] и губеща се в пясъците на [[Каракум]] северно от град [[Мари]]. Нейни основни притоци са [[Кашан (река)|Кашан]] и [[Кушка (река)|Кушка]] (леви), също извиращи от [[Афганистан]]. На река [[Мургаб]] са изградени три големи водохранилища (Ташкепринско, Саръязинско и Колхозбентско), служещи за регулиране на оттока ѝ. От изток на запад територията на вилаета се пресича от най-големия в света напоителен канал [[Каракумски канал|Каракумския]] (във вилаета се намира неговата средна част)<ref name="bse"></ref>.

Преобладават пясъчно-пустинните и сиви почви с участъци от незакрепени пясъци. В оазисите са развити алувиално-ливадни, на места засолени почви. По речните тераси и в делтата на [[Мургаб]] са разпространени такировидни почви, по подножията на възвишенията [[Бадхиз]] и [[Карабил]] – светлосиви почви, а в сухата долина [[Унгуз]] и по дъната на котловините – солончаци. Най-характерната растителност във вилаета е пустинната – дървета (бял и черен саксаул), храсти и полухрасти (пясъчна акация, астрагал, кандим и др.), житни треви, ефемери и ефемероиди (илак, луковична метличина и др.). По такирите се срещат синьозелени водорасли и лишеи, а във възвишенията [[Бадхиз]] и [[Карабил]] – тревисто-осикова растителност. По долината на [[Мургаб]] има малки галерийни гори (топола, ива, тръстика и др.). Животинският свят е представен от антилопи джейран и сайга, вълк, пустинна лисица, чакал, гепард (по долината на Мургаб), архар, кулан, бодливец, леопард (последните четири в Бадхизкия резерват). Има множество видове гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник), птици – саксаулна сойка, пустинарка и др., влечуги (змии, гущери, костенурки), паякообразни (фаланга, каракурт)<ref name="bse"></ref>.