Камили: Разлика между версии

Средната продължителност на живот на камилите е между 40 и 50 години. Зрелите екземпляри достигат на височина до 1,85  [[метър|m]] при плешката и до 2,15  [[метър|m]] при гърбицата. Самата гърбица е около 30  [[сантиметър|cm]]. Камилите могат да бягат със скорост до 65 km/h за кратки разстояния, но могат да поддържат скорост от около 40 km/h за дълго време.

Името „камила“ навлиза и се преобразува в [[латински език|латинския]] и [[гръцки език|гръцкия език]], от древната дума ''gāmāl'' с корени в [[иврит]] или [[финикийски език]], вероятно носеща значението на „нося“ или „превозвам“ (сходна и със дума {{lang|ar|جَمَل}}, ''джамала'')&nbsp; <ref>Oxford English Dictionary, 2nd edition, entry ''camel (noun)''</ref>.

В Централна [[Австралия]] съществува популация от подивели едногърби камили <ref>Edwards GP, Zeng B, Saalfeld WK, Vaarzon-Morel P and McGregor M (Eds). 2008. ''[http://www.desertknowledgecrc.com.au/publications/contractresearch.html Managing the impacts of feral camels in Australia: a new way of doing business]''. DKCRC Report 47. Desert Knowledge Cooperative Research Centre, Alice Springs. Посетен на 25 ноември 2009.</ref>, за която се счита, че произлиза от малък брой подивели животни, пренесени на континента и използвани за транспорт през [[19 век|19]] и [[20 век]]. Тази популация достига до около 1&nbsp; 000&nbsp; 000 индивида и нараства с темп от около 18% за година. Властите в Австралия са взели решение за редуциране на популацията, тъй като тя консумира изключително ценни ресурси, използвани за отглеждане на овце. Това е така наречената [[австралийска дива камила]].

Способността на камилите да издържат на безводие за дълго време е също резултат от много физиологични приспособления. Техните [[еритроцит]]и са с овална форма за разлика от тези при другите [[бозайници]], които са кръгли и дисковидни. Това е с цел да се улесни придвижването им в дехидратирано състояние. Еритроцитите им са значително по-стабилни в сравнение с тези от други животни <ref>{{cite journal |author=Eitan A, Aloni B, Livne A |title=Unique properties of the camel erythrocyte membrane, II. Organization of membrane proteins |journal=Biochim Biophys. Acta |volume=426 |issue=4 |pages=647 – 58 |year=1976 |month=Април |pmid=816376 |url=http://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/0005-2736(76)90129-2 |doi=10.1016/0005 – 2736(76)90129 – 2}}</ref> и са способни да издържат на големи вариации в [[осмотично налягане|осмотичното налягане]], което е свързано с обезводняването и последващо поемане на вода – от 100 до 150&nbsp; [[литър|l]] на едно пиене <ref>[http://www.zoo-hannover.de/zoo-hannover/en/zoo_v3/tiere_attraktionen/tiere_az/tiere_detail_726.html Dromedary]</ref>.

[[Кариотип]]ът на камилите е обект на различни научни публикации <ref>{{cite journal |last1=Taylor |first1=K.M. |last2=Hungerford |first2=D.A. |last3=Snyder |first3=R.L. |last4=Ulmer, Jr. |first4=F.A. |title=Uniformity of karyotypes in the Camelidae |journal=Cytogenetic and Genome Research |volume=7 |pages=8 – 15 |year=1968 |doi=10.1159/000129967}}</ref><ref>{{cite journal |last1=Koulischer |first1=L |last2=Tijskens |first2=J |last3=Mortelmans |first3=J |title=Mammalian cytogenetics. IV. The chromosomes of two male Camelidae: Camelus bactrianus and Lama vicugna. |journal=Acta zoologica et pathologica Antverpiensia |volume=52 |pages=89 – 92 |year=1971 |pmid=5163286}}</ref><ref>{{cite journal |last1=Bianchi |first1=N. O. |last2=Larramendy |first2=M. L. |last3=Bianchi |first3=M. S. |last4=Cortés |first4=L. |title=Karyological conservatism in South American camelids |journal=Experientia |volume=42 |pages=622 – 4 |year=1986 |doi=10.1007/BF01955563}}</ref><ref>{{cite journal |first1=Thomas D. |last1=Bunch |first2=Warren C. |last2=Foote |first3=Alma |last3=Maciulis |year=1985 |title=Chromosome banding pattern homologies and NORs for the Bactrian camel, guanaco, and llama |journal=Journal of Heredity |volume=76 |issue=2 |pages=115 – 8 |url=http://jhered.oxfordjournals.org/content/76/2/115.abstract}}</ref><ref>{{cite book |editor1-first=Stephen J. |editor1-last=O'Brien |editor2-first=Joan C. |editor2-last=Menninger |editor3-first=William G. |editor3-last=Nash |year=2006 |title=Atlas of Mammalian Chromosomes |location=New York |publisher=Wiley-Liss |isbn=978-0-471-35015-6 |page=547}}</ref><ref>{{cite journal |last1=Di Berardino |first1=D. |last2=Nicodemo |first2=D. |last3=Coppola |first3=G. |last4=King |first4=A.W. |last5=Ramunno |first5=L. |last6=Cosenza |first6=G.F. |last7=Iannuzzi |first7=L. |last8=Di Meo |first8=G.P. |last9=Balmus |first9=G. |title=Cytogenetic characterization of alpaca (''Lama pacos'', fam. Camelidae) prometaphase chromosomes |journal=Cytogenetic and Genome Research |volume=115 |issue=2 |pages=138 – 44 |year=2006 |pmid=17065795 |doi=10.1159/000095234}}</ref>, но няма ясна стандартизация по отношение на [[хромозома|хромозомната]] номенклатура. Според относително нови експерименти, направени след сортиране на камилските хромозоми е направено заключението, че камилите имат общо 74 хромозоми (2n=74) разпределени в 37 двойки – една двойка [[полови хромозома|полови хромозоми]] и 36 двойки [[автозома|автозоми]]. Автозомите са с различна структура – една двойка хромозоми са метацентрични, три двойки са субметацентрични, а останалите 32 двойки са акроцентрични&nbsp; <ref>{{cite journal |last1=Balmus |first1=Gabriel |last2=Trifonov |first2=Vladimir A. |last3=Biltueva |first3=Larisa S. |last4=O’Brien |first4=Patricia C.M. |last5=Alkalaeva |first5=Elena S. |last6=Fu |first6=Beiyuan |last7=Skidmore |first7=Julian A. |last8=Allen |first8=Twink |last9=Graphodatsky |first9=Alexander S. |title=Cross-species chromosome painting among camel, cattle, pig and human: further insights into the putative Cetartiodactyla ancestral karyotype |journal=Chromosome Research |volume=15 |issue=4 |pages=499 – 515 |year=2007 |pmid=17671843 |doi=10.1007/s10577-007-1154-x}}</ref>.

Съгласно предположения, основани на молекулярно генетични изследвания, камилите от [[стар свят|стария]] и [[нов свят|новия свят]] са се отделили еволюционно преди около 11 млн. години&nbsp; <ref>{{cite journal |last1=Stanley |first1=H. F. |last2=Kadwell |first2=M. |last3=Wheeler |first3=J. C. |title=Molecular Evolution of the Family Camelidae: A Mitochondrial DNA Study |journal=Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences |volume=256 |pages=1 – 6 |year=1994 |doi=10.1098/rspb.1994.0041}}</ref>. Въпреки това, разделянето в отделни видове не е завършило, тъй като южноамериканските камили са способни да се кръстосват с афроазиатските си родственици (например „кама“)&nbsp; <ref>{{cite journal |last1=Skidmore |first1=J. A. |last2=Billah |first2=M. |last3=Binns |first3=M. |last4=Short |first4=R. V. |last5=Allen |first5=W. R. |title=Hybridizing Old and New World camelids: Camelus dromedarius x Lama guanicoe |journal=Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences |volume=266 |pages=649 – 56 |year=1999 |doi=10.1098/rspb.1999.0685}}</ref>. Камата е изкуствен хибрид между едногърба камила и лама, създаден единствено от научен интерес. Едногърбите камили са около шест пъти по-големи на размери в сравнение с ламите, затова при получаването на хибрида е осъществено изкуствено осеменяване на женска лама с мъжка едногърба камила. Опитите за използване на мъжка лама и женска едногърба камила са неуспешни. Мъжки екземпляр от кама притежава къси уши и дълга опашка, подобно на камилите, но няма гърбица, а копитата са сходни с тези на ламата. На четиригодишна възраст мъжките ками стават полово зрели и започват да бъдат привличани от женски лами или женски гуанако. Получена е и женска кама, отново след изкуствено осеменяване. Съществува и хибрид между едногърба камила и гуанако, които е важен обект на генетични изследвания. Кръстоски между едногърби и двугърби камили са също възможни, като поколението е с по-големи размери от тези на двамата родители и се характеризира с една гърбица. Женските на тези хибриди могат да се чифтосват с мъжки двугърби камили до плодовито поколение. Хибриди между едногърба и двугърба камили могат да се открият в Казахстан<ref>[http://professorpaulsnatureencyclopedia.blogspot.com/2011/01/camelidae-camels-their-relatives.html]</ref><ref>[http://www.messybeast.com/genetics/hybrid-camels.htm professorpaulsnatureencyclopedia.blogspot.com]</ref>.

Камилите са [[одомашняване|одомашнени]] от древните хора, населявали [[Сомалия]] около [[2000 г. пр.н.е.]]&nbsp; <ref>{{cite book|title=Smithsonian Timelines of the Ancient World|first=Chris|last=Scarre|date=15 септември 1993|isbn=978-1-56458-305-5|page=176|quote=Both the dromedary (the seven-humped camel of Arabia) and the Bactrian camel (the two-humped camel of Central Asia) had been domesticated since before 2000 BC.|publisher=D. Kindersley|location=London}}</ref><ref>{{cite book|title=The Camel and the Wheel|first=Richard |last=Bulliet |series=Morningside Book Series |publisher=Columbia University Press |date=20 май 1990 |origyear=1975 |page=183 |isbn=978-0-231-07235-9}}</ref>. Голяма част от световната популация камили е опитомена и се използва от хората, а екземплярите срещащи се в естествена среда са вторично подивели. За последно камили в естествена среда и недокоснати от хората са живели преди 12&nbsp; 000 – 10&nbsp; 000 години. Оттогава, човека активно опитомява и използва почти цялата световна популация от камили.

Камилите са важен източник на месо за хората, обитаващи пустинята. От тялото на една камила може да се добие голямо количество храна – например мъжка едногърбата камила тежи около 400&nbsp; [[килограм|kg]], а двугърбата може да достигне до 650 kg. Женските са по-леки, достигащи на тегло между 250 и 370 kg. Гърдите, ребрата филето и половите членове се предпочитани части за храна, но гърбицата е считана за деликатес и е сред най-ценените&nbsp; <ref>'Traditional Moroccan Cooking, Recipes from Fez', by Madame Guinaudeau. (Serif, London, 2003). ISBN 1-897959-43-5</ref>. Месото на камилите се описва като подобно на телешкото, като при възрастните камили е жилаво и по-малко ароматно. Месото се подлага на продължителна топлинна обработка преди да е готово за консумация.