Аарон (Библия): Разлика между версии

Според Библията, Аарон имал особено място, в борбата на еврейския народ за независимост.

Като един от еврейските племенни вождове, той вероятно заема положението на „надзорник“ над „Синовете Израилеви“. Като такъв, заедно с брат си [[Мойсей]] застава, с определени искания, пред последния от египетските [[фараон]]и, от периода на „робството в Египет“ (вероятно Менептах). Мисията на Аарон и Мойсей има подчертано религиозна окраска, но предхождащите я събития дават да се разбере, че тя има и определено политическо значение, а последствията ѝ се изразяват, в така наречения [[Изход]].

Тези събития са свързани, с пребиваването на Моисей, в Мадиам (на Арабския полуостров) и приемането от него, на култа към [[Йехова]], който той възобновява, сред силно египтизираните, а твърде вероятно повлияни и от други вероизповедания евреи (почитаните от тях по-късно Ваал и Астарта вече са си пробили, по това време, път в Египет).

В Мадиам, Мойсей преживява – твърди преданието – около 60 години, които Аарон, от своя страна, прекарва в Египет. В края на този период, Мойсей се среща, с Йехова, който му се разкрива, като божеството, почитано от праотците му [[Авраам]], [[Исаак]] и [[Иаков (Библия)|Иаков]].

От последния, от тях го делят вече около 500 години, по-голямата част от които потомците на Израил преживяват, в [[Древен Египет|Египет]](този период грубо отговаря на XIX-XV век пр.н.е.). На Мойсей бива наредено да се върне, в Египет, за да осигури завръщането на евреите, в Ханаан, а на Аарон – да се срещне с него, в „Божията планина“ [[Хорив]] (според друга версия – [[Синай (Библия)|Синай]] (Изх 4:27) и да го свърже, с „„народа““„народа“ – израз, с който се визират, както старейшините, така и някаква неопределена тълпа, а също и широките маси изобщо. След завръщането им, двамата заедно подхващат агитация на идеята, че еврейските племена трябва да се консолидират, около култа към Йехова и въз основа на този култ да се стремят, към независимост и към обособяване, върху една определена собствена територия, известна като Обетованата земя или Ханаан ([[Палестина]]). Мойсей е идеологът на борбата и пророк на Йехова, а Аарон – връзката, с народа и с египетските власти (което се обяснява, с това, че Мойсей имал говорни дефекти). След съответната подготовка братята застават начело на делегация от „надзорници“ и влизат, в непосредствен контакт, с фараона.

Известна е славата на Аарон, като магьосник, което майсторство той демонстрира (според Библията) не само в Египет.

В битката с амаликитите, Аарон, заедно с Ор (вероятно друго име на [[Йотор]]), поддържа ръцете на Мойсей (Изх 17:12). Така той му помага да направлява хода на битката (колкото по-високо ги държи, толкова по-големи успехи имат евреите). Също така той активно участва изобщо във всички чудотворства, приписвани на Мойсей. Най-известни са онези, за които преданието разказва, че били извършени, в Египет, в отговор на нежеланието на фараона да се отнесе съчувствено към исканията на еврейските първенци. Исканията им се изразявали, в претенцията им да отделят временно от работа и местообитание мъжете и жените от [[Дванайсетте израилски племена]], заедно с децата, вещите и добитъка им, под предлог, че трябва да извършат тридневно поклонение, в светилището на Йехова, в Хорив.

По това време евреите обитават предимно района на [[делтата на Нил]] и по-конкретно – този на новоизградената столица Раамсес, както и на града-склад Питом. Според Библията, те активно участвали, в построяването им, а във времето на Изхода се занимавали най-вече, с изработката на строителни материали, с оглед на някакви предстоящи или текущи строежи. Разстоянието до светилището на Йехова, в Хорив, било значително, а в близост до него се намирали земите на враждебни към Египет племена и държави, както и прародината на евреите Ханаан. Освен това самият еврейски народ бил многоброен (по-късно с Мойсей тръгват – гласи преданието – може би повече от 600 000 души), а имуществата му имали твърде висока стойност. Поради тези причини фароанът първоначално отказвал да освободи, дори и временно, евреите от задълженията им. Той дори ги утежнил, с което силно накърнил престижа на Мойсей и Аарон, пред еврейските първенци. Фараонът се опасявал, че така организираният за поход, към Хорив, народ няма да се върне обратно. Той би се превърнал, в твърде опасна сама по себе си сила, която дори и да останела, в границите на Египет, вече щяла има силни индикации, че може да се разпорежда сама със съдбата си. Също така очевидно е смятал, че подобно начинание ще причини големи икономически сътресения и че ще затрудни военната и религиозната политика на Египет. Евреите били нужни, като работници и войници, а култът към [[бог Атон]], за който този към Йехова явно силно напомнял, бил отменен сравнително наскоро. При това евреите не били единственият народ, който внезапно можел да бъде „споходен“, от бога на своите прадеди.

Опитите на фараона да се споразумее, с двамата братя, не дали резултат. Те поддържали, че всички мъже-евреи, заедно с жените и децата си и с имуществата си, трябва да отидат на поклонение и не приемали никакъв компромис. Фараонът, от своя страна, отказвал да ги пусне. Но организацията на Дванайсетте израилски племена, осъществявана от Аарон, вече била напреднала сериозно. Преди явяването си пред фараона, братята се постарали да подготвят евреите за бъдещия им поход, за който още отначало им разкрили, че ще бъде не само до Хорив, но и до Ханаан. Същевременно почитанието към Йехова – пропагандирано от Мойсей, също така посредством Аарон –, набирало сила. Затова египетският владетел, притиснат от смутните времена, настъпили след смъртта на [[Рамзес II]], и от икономическото значение на еврейския труд, се видял принуден да продължи да води преговори, с двамата братя, като споровете им преминали на религиозна основа.

Отричайки съществуването или поне величието и важността на Яхве, фараонът предизвикал Мойсей и Аарон да покажат силата на този бог. В отговор (според Библията), множество беди, една след друга започнали да сполитат Египет, като за причинител на тези беди е сочен Йехова, който действал, предимно чрез Аарон. Аарон, според преданието, притежавал вълшебен жезъл, даден от преди това на Мойсей от Йехова. Това вероятно е бил някакъв белег за посвещаване, в жречеството на Йехова, на който били приписвани магически свойства. Имал формата на змия, бил увенчан с изображение на змия или змии или пък вътре в него стояла жива змия или изображение на змия – едно от свещените животни на Йехова. Другото му свещено животно е бикът, с образа на който също са свързани много от библейските артефакти (явно под влияние на култа към Ваал и Астарта по-късно свещено животно на Йехова става и лъвът). С този жезъл Аарон – според преданието – можел да причинява различни катаклизми, а също и да ги прекратява. Той бил съответно използван и Аарон успял да създаде, у фараона и у неговите доверени жреци, впечатление за всемогъщество на неговия бог и за особеното му благоразположение към евреите. Той го придумал най-сетне да допусне те временно да напуснат страната, под негово и на Мойсей предводителство. Но явно фараонът все още имал някакви колебания, относно това начинание, защото изглежда, дори до последния момент му се е противопоставял – все пак подготовката за похода започнала и вървяла твърде трескаво. Същевременно евреите били готови за бунт и метеж, които и избухнали, в хода на първоначалното разместване, преди отпътуването, когато то не било и решено съвсем окончателно. Вероятно поводът за въстанието им били, както последните колебания на египетския владетел, така и действията на някои от неговите служители и поданици, които се отнесли към евреите не като към поклонници, които ще се завърнат, а като към изменници, бегълци и прокуденици. Изобщо враждебността към тях тогава била силно нараснала, вследствие на бедствията, за които се твърдяло, според преданието, че са причинени специално за тяхна изгода и че те твърде слабо са пострадали от тях, за разлика от египтяните. Ксенофобията се засилвала явно и при мисълта за очертаващите се перспективи, а вероятно е съпътствала и изобщо отношенията, между евреите и коренното египетско население. Тази взаимна ненавист изглежда дала искрата на последвалите събития – изтребването на част от местните египтяни и разграбването на имуществата им, последвани от бързото изтегляне на еврейските пълчища.

Аарон (заедно с брат си Мойсей) станал предводител на анти-египетското въстание, с което започнал Изходът. Непосредствено преди заминаването (докато течало показното клане, над египетските „първородни“, и ограбваното на скъпоценностите на египетските жени), според преданието, били празнувана първата [[Пасха]], който празник, както изглежда, също е бил организиран от Аарон, който вече се очертавал, като бъдещия първосвещеник на Дванайсетте израилски племена. След разправата, с египтяните, и под угрозата на фараоновото отмъщение, хората на Мойсей и Аарон се отправили към Хорив. Там Мойсей трябвало, според първоначално получените от Йехова заповеди, да заведе евреите на поклонение, преди да отпътуват, към Ханаан – страната, в която му било обещано, че ще заведе евреите и която била обещана, като тяхна територия, още на Авраам.