Китай: Разлика между версии

Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с [[КНДР]] (1  416 km), на север – с Русия (3645 km) и [[Монголия]] (5677 km), на югозапад – с [[Афганистан]] (76 km), [[Пакистан]] (523 km), [[Непал]] (1236 km), [[Бутан]] (470 km) и [[Индия]] (3380 km), на юг – с [[Мианмар]] (2185 km), [[Лаос]] (423 km) и [[Виетнам]] (1281 km), на запад и северозапад – с [[Киргизстан]] (858 km), [[Казахстан]] (1533 km), [[Таджикистан]] (414 km), на изток и югоизток има морски граници с [[Япония]], [[Филипини]]те, [[Малайзия]], [[Бруней]] и [[Индонезия]].

По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9  596  960 km², което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9  326  410 km² са суша, а 270  550 km² – вода. От запад на изток – от [[Памир]] (73°40' източна дължина). Разположена западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките [[Хъйлундзян (река)|Хъйлундзян]] и [[Усури]] – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град [[Мохъ]] до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага [[Наншадзюндао]] – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32  000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с [[Бохайско море|Бохайско]], [[Жълто море|Жълто]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]та.

Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – [[Еверест]] (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от [[Тяншан]]ския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро [[Айдънкьол]] – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите [[Тяншан]] – [[Иншан]] –[[Яншан]], [[Кунлун]] – [[Цинлин]] – [[Дабъшан]] и планинската система [[Нанлин]]; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят [[Хъланъпан]], [[Лиупанъпан]] и [[Хъндуаншан]]; (3) планински вериги от североизток на северозапад – [[Чанбайшан]], [[Голям Хинган]], [[Тайханшан]] и [[Уишан]]; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – [[Цилянъпан]] и [[Монголски Алтай]]; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят [[Хималаи]]те и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала“. Най-високото „стъпало“ е [[Тибет]]ското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало“ започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000 – 2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от [[Таримска падина|Таримската]], Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало“ започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500 – 1000 m равнини и низини, като тези в [[Манджурска равнина|Манджурската]] и [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] и [[Равнина на Яндзъ|Равнината на Яндзъ]]. Четвъртото „стъпало“ обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380  000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770  000 km² и средна дълбочина 370 m, и [[Южнокитайско море]] с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m.

В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220  000 km. Те образуват вътрешни и външни системи. Вътрешните реки са [[Яндзъ]], [[Хуанхъ]], [[Хъйлундзян (река)|Хъйлундзян]], [[Джудзян]], [[Ланцандзян]], [[Нудзян]] и [[Ялуцангпо]]. Те се вливат в Тихия, Индийския и Северния ледовит [[океан]] и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като [[Пуоянху]], [[Дунтинху]] и [[Тайху]]. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е [[Цинхай]]. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като [[Лобнор]] и [[Дзюйен]]. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества [[вода]].

Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Има два вида панди, които живеят в китайските гори. Първият и по-известен вид е [[Голяма панда|Голяма черно-бяла панда]], а другият е [[Червена панда|Малка червена панда]]. Козината на голямата панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Китайците ги наричат байсюн, което означава бяла [[мечка]]. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти [[бамбук]]ови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30  [[килограм|kg]] бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. Най-големият от тях, който включва и център за изследване, проучване и развитие се намира в [[Чънду]]. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди.