Класицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 94.236.202.90 (б.), към версия на 109.121.208.194 Етикет: Отмяна |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 39:
Простата се схваща като подражание на природата. Според класицистите няма нищо по-прекрасно от истината, но същевременно те настояват за тъй нареченото преобразяване в изящност. Според този принцип и най-грозният обект може да бъде представен така, че да увлича и възвисява духа. Според „Поетическото изкуство " на Боало: „Изкуството дори чудовище най-зло да ни представи с вид приятен би могло“. Например в кралските среди било неприлично да се употребяват думата зъби, и за това са я заменили със словосъчетанието вътрешни мебели.
За полезността на критиката. Спазването на предписанията за творчество може да се постигне чрез самокритичност. Високата оценка на класицистите за ролята на критиката се корени в разбирането, че съвършенството на стила, простотата на изказа, спазването на правилата, могат да се постигнат при постоянен надзор от страна на упълномощените, тоест на академиците. Тази тема е напълно естествена в една културна среда, строго придържаща се към набор от
=== Преклонение пред изкуството на Античността ===
Ред 54:
=== Вътрешни помещения ===
„Една стая, която няма друга украса освен прекрасната си простота...“, казва една дама и като че ли с тези думи характеризира най-добре помещенията. Но понятието простота е относително. Стаите са високи, с прости праволинейни очертания, с гладки едноцветни тавани и стени с тапети, все още копринени, както при рококо. Стените на представителните помещения са все още изцяло разчленени на полета с линии и плитки [[пиластър|пиластри]]. Понякога тези полета се центрират с орнаменти, които преминават и към тавана. Подовете са покрити с паркет, подреден в спокойни фигури. Вратите са високи, с профилирани правоъгълни рамки, табли
=== Мебелировка ===
| |||