Конфуцианство: Разлика между версии

След смъртта на Конфуций неговите многобройни ученици и последователи формират набор от насоки, които през 3  век пр.н.е. вероятно вече били около десетина. За негови духовни последователи се приемат и двамата мислители [[Мъндзъ]] (孟子) и [[Сюндзъ]] (荀子). Конфуцианството се превърнало в авторитетна политическа и идейна сила. То трябвало да удържи на конкуренцията на други авторитетни политико-философски школи в Древен Китай - [[моизъм]] (墨家, mòjiā) и [[легизъм]] (法家, fǎjiā). Учението на последното от тях дори се превърнало в официална идеология на първата китайска империя [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]] (221 — 206 г. пр.н.е.). Стигнало се дотам, че император [[Цин Шъхуан]] (управлявал в периода 246 – 210 г. пр.н.е.) през 213 г. пр.н.е. извършил жестоки репресии против конфуцианците. Значителна част от учените бива отстранена от политическия и интелектуален живот на империята, а 460 опозиционни дейци са погребани живи. Унищожени били и конфуциански книги, а тези, които достигнали до наши дни представляват възстановки по устни предания създадени през 2 век пр.н.е. до новата ера. Този период на развитие на конфуцианството се нарича ранно конфуцианство.