Уикипедия

Левски (област Пазарджик): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 3x нов ред (ползвайки Advisor)
м без   интервал
Ред 44:
 
=== Произход на името. ===
&nbsp; Най-старото известно име на селото е Оряхово. Светлина върху далечното минало на Калагларе хвърля регистърът на джелепкешаните от 1576 г.Според него през 1576 – 1577 г. в Татар Пазарджишка кааза се е включвала и нахията Коюн Депеси, обхващаща района около Овчите хълмове<ref>Овчехълмистата околия с център с. Г.Конаре (дн. гр. Съединение). В нея влизали: Коприщица, Хисаря, Синджирлий (Веригово), Красново, Калагларе и др. вж. Иречек, К. „Пътуване из България“.С., 1899 г., с.340 и др.</ref> В състава ѝ влизало с. Кара Халилер, носещо името на тогавашната знатна фамилия Халиловци. В същия документ е отбелязано, че селото по-рано се е казвало Картал, може би в началото на XVI в., когато представлявало една махала, кацнала на малка височина, твърдина, поради което получило името Карталъ – т.е. твърдина или орел. По-късно, вече към втората половина на XVI в., селото се наричало Кара Халилер, за да приеме след това по-новото си име Калаглар, постепенно видоизменящо се на Караалар, а след това на Калагларе – име носено до 1934 г. Първата знатна фамилия (Кара Халиловци), все кръвно свързани, възчернички, мургави хора, поддържали родствените си връзки и това наложило името на селището – Караагалар, което значи: възчерничките, мургавите братовчеди и за по-стегнато: черньовци <ref>Известия на БАН, 1971 г. Т. XVI, 12 – 20 и ф. 95, а. е. 23, НБКМ, Ориенталски отдел. В близост до Ихтиман са селата Г. и Д. Каралар, сега преименувани в с. Черньово.</ref><ref>в.„Септемврийско знаме“, бр.149,15.12.1981 г., ст. „Възникване и развитие на с. Долно Левски“.</ref>.
 
Каралар – български черньовци ... [[Павел Делирадев]], в една своя студия, също споменава името Каралар, което лежи на пътя Панагюрище – Пазарджик. В по-ново време [[Йордан Заимов]], сб.„Панагюрище и Панагюрския край в миналото“<ref>Заимов, Й. Статия в сб.„Панагюрище и Панагюрският край в миналото“. С.,1956, с. 24</ref> доста задълбочено обяснява произхода на името „Калагларе“: „Д.Левски – старо име Каралар, по-често Калагларе, село югоизточно от Панагюрище. Старото име иде от турското Караагалар – черни, тъмни очи, където има кара агалар като Кала – агалар /здрав, силен стопанин/, стара караглар, във формата каралар, източнотурско изговаряне на АГ-АЛ – сравни бей и бег, мейдан и мегдан и др. При формата карагларе крайната гласна „Е“ се е появила на българска почва като крайна за мн.ч., аналогия на имена като млекар – млекаре, овчар – овчаре и др.“
&nbsp; След Деветнайсетомайския преврат от 1934 г. излиза нареждане всички селища с турски имена да бъдат преименувани със съответсващи български имена. Общинските съветници в Калагларе не могли да превдат името на български и решили да му поставят съвсем ново име. След дълги разисквания и различни предложения всички дошли до общото съгласие селото да носи името на великия апостол на свободата Левски, за когото знаели добре, че е посещавал селото. Лошото било, че имало и други селища с това име. За да се различава от тях Калагларе се преименувало на Долно Левски, съобразяваики се с обозначението му на географската карта. С времето останало като име на селото само Левски.
 
=== Следи от изчезнали селища ===
Ред 89:
* ''Р<small>УСАЛСКИ ГРОБИЩА</small>''. За тях също има няколко легенди. Вместността Пилиджовица и по протежение на Русалските възвишшения имало Две големи тракийски селища. Те враждували помежду си. Често се нападали и избивали. Сбиването станало дори на самия връх Руслския баир, където загинали много хора и от двете страни.В друга легенда се разказва, че по тези места се срещнали две сватби и между сватбарите станало кърваво сбиване. Загинали мнозина, заедно с младоженците. Натова място погребали избитите.А друга легенда разказва, че върху една сватба връхлетяла страшна вихрушка, която погубила повечето от сватбарите и самите младоженци. Тези нещастия станали все по Света Русалия, заради което местността получила и това име – Русалски гробища<ref>По Русалския баир и по Пилиджовица има над 200 надгобни могили. Това е било установено с помощта на Недялка Гиздова, която е била директорка на ОИМ – Пазарджик по това време.</ref>. Те са на 500 – 600 м. югозападно от Пилиджовица. Този район, на юг от Дюлите, все около Русалийския баир, е осеян с парчета от керемиди, тухли, делви и други старинни материали. Навярно и тукащното селище е било голямо.
* ''Б<small>АЙРАКТАРИТЕ</small>''. В миналото местността била покрита с вековни дъбови гори. Но по-късно били изкоренени и превърнати в плодородни земи, които през първите години дали богата реколта и получили байрака на първенството.
&nbsp; Според други легенди из гъстите гори на тази местност се подвизавали две смели девойки – байрактарки, който водели малки дружинки и всявали страх сред поробителя.
* ''Г<small>РОБЧЕТО</small>''.Има две места, които носят това име и се намират в близозт едно до друго. Едното е до Дудовата сая и се казва К<small>ОСТАДИНОВИЦА</small>. Другото гробче е на Канарската пътека, и сега има следи от нея – свързвала е с.Елшица, където е била мината, със Панагюрище и Коприщица. По нея на гръб и на магаре или на кон се е пренасяло ''канъ'', с която са се измазвали къщите някога. Пътеката се казва и ''Хайдушка'', понеже по нея са минавали и хайдути, най-вече известният в това време Бейко войвода и според предание възможно е тук да е загинал и погребан, Бейко войвода<ref>Кръстьо. Д. Попов „Принос към проучването на живота на Бейко войвода“, бюлетин „Роден край“ на ОИМ-Пазарджик, бр.3 1978 г.</ref>
* ''Г<small>ЯВУРОВО ГРОБЧЕ</small>''. Място в местността Кавуралан, където е погребан Петър Гявуров – един от първите представители на Гявуровия род, дошли из тези места.„Тук почива Петър Гявуров, умрял от чума през 1832 г.“ – пише на поставен каменен кръст<ref>в. „Оборище“, бр.6,1982 г.</ref>.Друго предание говори, че Гявуров бил обит от турски ловци и по-късно неговият внук Ив. Гявуров им отмъстил – запалил къщите им и се преселил в с. Аджиларе (Ал. Константиново).
Ред 139:
 
От местността Улуклий на 3 km западно от с. Левски произхожда статуята на животно, вероятно овен, намерена през 1942 г. Тя е направена от местен камък и е украсена с концентрични окръжности. Предназначението ѝ още не е установено<ref>Д. Цончев, бивш учител по география в панагюрската гимназия през 1927 – 29 г., а после като директор на Археологическия музей в Пловдив през1948 г., няколко дни е проучвал землището на с.Левски и резултатите е побликувал във воя труд„Археологически паметници в южните склонове на Средна гора, с. 18“</ref>. Д. Цончев споменава 112 могили, които според него са предимно надгробни. Към тях би трябвало да се прибавят осем могили, разположени покрай Цариградското шосе, намират се в местността Капчовец, Гергови чукари, а другите са в Айкъна (към с. Росен). В района, по посока на Сульовите кладенци и Кюлуфлий, се издигат още 8 могили. През 1958 г. при формирането на кооперативните блокове са намерени и разрушени други три могили, в които са открити паници и други домашни съдове. Тук, както вече бе отбелязано, вероятно е имало древно селище. През 1977 г. в източната част от гората в Пилиджовица са открити над 100 могили, така че с тях броят им в землището на с. Левски достигна над 250 могили. Част от тях заслужават по-голямо внимание и подлежат на по-обстойно проучване.
&nbsp; По късно, когато тези места са превзети от македонците, те пренасят и елинската култура, която също оставя дълбоки следи. Продължилото няколко века римско господство оказало влияние върху околното население.
 
== Население ==
Ред 182:
 
След [[Кримската война]] (1856 г.) и започналите опити за реорганизация на турската армия по западен образец настъпило време на общ упадък на чуждоземната администрация. В Татар Пазарджишко се стигнало дотам, че било възложено на чиновника Индже Араб да приложи ТАНЗИМАТА в цялата кааза. Той заменил всички местни заптиета с арнаути; те пък, от своя страна, повикали свои събратя от Арнаутлука и за кратко време общественият ред и опазването на полските имоти е поверено на истински разбойници. Родопите и цялата Татар Пазарджишка кааза пропищели от дивашките им набези<ref>Сб."Страници из миналото на Пещера". С., 1973, с. 146.</ref>. Това принудило самото население да прибегне до самоотбрана. Най-популярни защитници на българското население в Родопите и Средногорието били [[Бейко войвода]], [[Тодор Банчев]] – Хайдутина от с. Радилово и техният сподвижник [[Георги Ангелиев]].
&nbsp; В борбата за национално освобождение Калагларе взема дейно участие.В самото [[Априлското въстание]] с.Калагларе участва с над 60 души, като дава 18 убити. Освен това над 20 души били задържани, а 170 къщи опожарени<ref>Димитров, Г.М. Княжество България. С.,1876 г., Макгахан, Ян.(1876 – 1944).С.,1977, с.181 – 187;сп.„Зорница“, бр.35 от 27 август 1876 г.;бюл.„Панагюрски летапис“ – ГИМ – Панагюрище.С.,1974, с. 7 – 11.</ref>.
 
Местните участват активно във Септемврийското въстание 1923 г. Сформираният боен отряд от 80 човека участва в епичните битки при гара Саранбей, където падат 16 свидни жертви<ref>Гергов, Ив., кн.„Хроника на един бунтовен край“</ref>.
&nbsp; По време на въоръжената антифашистка борба през [[1944]] г. Калагларе също е на предните позиции. От селото излизат 26 партизани, много ятаци и помагачи<ref>Гергов, Ив., кн.„Хроника на един бунтовен край“</ref>.
 
== Религии ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Левски_(област_Пазарджик)“.