Леринско: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м без интервал |
||
Ред 9:
След Балканските войни голямата част от Леринска каза попада в границите на Гърция, а селата [[Бач]], [[Добровени]], [[Живойно]] и [[Сович]] преминават в Кралство Сърбия. Гръцка статистика от 1914 година, обхващаща 49 населени места в Леринско с общо население 47 855 души, отразява следните резултати: българи са 20 189 (42,1%) души, турци – 13 860 (29%), гърци – 13 111 (27,4%) и „[[Румънска пропаганда сред куцовласите|руманизондес]]“ – 695 (1,5%). От обявените за гърци 5111 души (39%) говорят само български, 3250 (24,8%) български и гръцки, а останалите 4750 (46,2%) говорят два от езиците гръцки, куцовлашки и албански. Гръгоговорящото население е съсредоточено изключително в градовете [[Лерин]] и [[Суровичево]]. От всички християни в областта 59,4% са определени като българи и 70% са определени като говорещи само български език<ref>[http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.126 – 128.]</ref>.
Етническата картина, в която гърците остават пълно малцинство в Леринско се потвърждава и през 20-те години на XX век. В секретен доклад на областния управител на Лерин от 1922 година се казва, че мнозинството от населението е чуждоезично и не се числи към гръцката нация. В друг доклад от 1925 година се посочва, че „схизматиците“ (28
В следващите години поради значителната емиграция, включително размяната на население по [[Спогодба Калфов - Политис|спогодбата Калфов – Политис]], заселването на бежанци от Мала Азия и заради дейността на паравоенната организация [[Гръцки македонски юмрук]] етническата картина постепенно се изменя. Според преброяването на населението от 1928 година в Леринско има 38 562 „славофони“. През 1935 година в доклад на областния управител [[Атанасиос Сулиотис]] се посочва, че от 11 683 семейства в 93-те села в Леринско 56,3% са със „славянско национално самосъзнание“, 2,4% с румънско и албанско, докато 41,3% са „чуждоговорящи с гръцко национално самосъзнание“<ref>[http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.129-132.]</ref>.
| |||