Списък с храмовете в София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (- г + г. ) |
||
Ред 39:
| Св. Вартоломей || Параклис || Православие || кв. Драгалевци || Действащ храм по празници|| г. || <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_128.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
|-
| Св. Великомъченик Димитър || Църква || Православие || Хаджи Димитър, ул. „Васил Петлешков“ № 70 || Действащ храм || 1922 г. /1956 г. || Църквата е построена през 1922 г. При бомбардировките над София е разрушена на 30.3.1944 г. През 1956 г. храмът е завършен в днешния му вид и е осветен от патриарх Кирил. Той е точно копие на храм „Св.Димитър“ в Солун, но е с по-малки размери. <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_13.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date=30 март 1944 |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
|-
| Св. Великомъченик Георги || Църква || Православие || бул. Македония № 11 || Действащ храм || 1920 г. || Сградата на Гръцката църква „Св. вмчк Георги Победоносец“ към посолството на Република Гърция е трикорабна базилика, изградена с дарение на от Йоан Космоглу <ref name="info-sofia1">[https://web.archive.org/web/20150402105615/http://info-sofia.bg/catalog/bg/religions/religionsBG.pdf Манастирите около София], Архив на оригинала</ref> ||
Ред 67:
| Св. Георги || Църква || Православие || ул. „Патриарх Евтимий“ № 90 || Действащ храм || 1899 – 1909 г. || Изградена е по проект на арх. Алекси Начев и е осветена през 1918 г. <ref name="info-sofia1"/> || [[Файл:StGeorge the Conqueror Sofia 2.jpg|200px]]
|-
| Св. Георги Софийски Най-нови || Параклис || Православие || ул. „Св. Георги Софийски“ 1 (в двора на Университетска болница „Александровска“) || Действащ храм || 2007 – 2013 г. || Първоначалната идея за построяване на храма датира от 1913 г. и Екзарх Йосиф полага първия камък. Участието на България във Балканските войни и Първата световна война и събитията след 1944 г. водят до изоставяне на идеята. През 90-те години на 20 век идеята е възродена, а на 26 май 2003 Партиарх Максим полага крайъгълен камък за нов градеж като е открит и стария камък поставен от Екзарх Йосиф. Точно век след първи положен камък през лятото на 2013 г. храмът е завършен. <ref>{{cite web|url=https://georgisofiiski.alle.bg/ |title=Православен храм „Св. мчк Георги Софийски Най-нови“ |publisher=Georgisofiiski.alle.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
|-
| Св. Дух || Църква || Православие || ул. " Авксентий Велешки" № 32А || Действащ храм || 1932 г. || През 1920 г. е бил построен параклис, посветен на св. Дух в „Надежда“. През 1926 е поискано разрешение от Софийската митрополия за нова по-голяма църква. През август 1931 г. се провел търг за построяване на храма по стопански начин, спечелен от Пройно Иванов Пройков. Пройков построил и довършил църквата, чийто архитектурен стил е един от най-старите – еднокорабна кръстокуполна базилика. <ref>[http://www.so-nadejda.com/obrazovanie-i-kultura-2/hram-sv-duh.html Храм „Св.Дух“]</ref> || [[Файл:Holy Spirit church, Nadezhda district, Sofia, църква Св. Дух, жк Надежда, София.jpg|200px]]
Ред 113:
| Св. Николай || Църква || Православие || кв. Горна баня, ул. „Урал“ № 2 || Действащ храм || 1882 г. || Църквата е построена от италиански майстори по случай възцаряването на княз Александър Батенберг. <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_31.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
|-
| Св. Николай || Църква || Православие || кв. Връбница, ул. „Т. Велев“ 1 || Действащ храм || 1922 – 1925 г. || Осветена е от екзарх Стефан през 1925 г. <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_32.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:St Nikolay Church, Vrabnitsa, Sofia, Църква Св. Николай, Връбница, София.jpg|200px]]
|-
| Св. Николай || Църква || Православие ||кв. Враждебна, ул. „8-ма“ № 63 || Действащ храм || 1886 г. || <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_33.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:St. Nicholas of Myra church, Vrazhdebna, Sofia, Bulgaria.jpg|200px]]
Ред 159:
| Св. св. Константин и Елена || Църква || Православие || бул. „инж. Иван Иванов“ № 70Б || Действащ храм || 2003 г. - 8.10.2006 г. || <ref>{{cite web|url=http://www.sv-sv-konstantin-i-elena.net/index.html |title=храм „св. св. Константин и Елена“ |publisher=Sv-sv-konstantin-i-elena.net |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:Church Saints Constantine and Helena, Sofia, Bulgaria, църка Св. св. Константин и Елена, София, България.jpg|200px]]
|-
| Рождество Христово|| Църква || Православие || ул. „Филип Аврамов“, жк. Младост 3|| Действащ храм || 2011 г. - 2015 г. (5.06.2011 г. – 21.10.2015) || <ref>{{cite web|url=https://gradat.bg/news/2015/10/21/2631573_osvetiha_nov_hram_rojdestvo_hristovo_v_stolichniia/ |title=нов храм „Рождество Христово“ в столичния район „Младост“|publisher=https:gradat.bg |date= |accessdate=16 юни 2018}}</ref> ||
|-
| Рождество Богородично|| Църква || Православие || ул. Балканджи Йово 18|| Действащ храм || 1930 г. - 1939 г. || <ref>{{cite web|http://news.bnt.bg/bg/a/khram-rozhdestvo-bogorodichno-vdkhva-zhivot-na-prozortsite/ |publisher=https:bnt.bg |date= |accessdate=9 януари 2019}}</ref> || [[Файл:Church "Nativity of Mary", Lagera, Sofia, Bulgaria, Църква „Рождество Богородично“ кв. Лагера,София, България.jpg|200px]]
|-
| [[Свети Седмочисленици (София)|Св. Седмочисленици]] || Църква || Православие || ул."Граф Игнатиев" № 25|| Действащ храм || 1528 г. – 27 май 1903 г. – 27 юли 1903 г || В редица статии Петко Каравелов прави предложението преустроената в православен храм Черна джамия да бъде посветена на Св.Седмочисленици: “Ние предлагаме тази църква да се нарича „Св.Седмочисленици“ или както ги зоват още „светите Светлозарни учители“ на които толкова много дължи славянството. Твърдим, че никъде по българската земя няма храм, който да е посветен на „Светите Седмочисленици“. Слава и чест да бъде на светските и духовните хора в Средец, от които зависи названието на храма, щото новий бъдещий храм да се посвети на Светите Седмочисленици, действителни български учители и просветители“. /П.Каравелов, Сбирка от статии, София 1897,с.243 – 5/<ref>{{cite web|url=http://www.svsedmochislenitsi.com/bg/about/ |title=Храм Свети Седмочисленици |publisher=Svsedmochislenitsi.com |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_43.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:Iglesia de Sveti Sedmochislenitsi - 1.jpg|200px]]
| |||