Лудвиг ван Бетховен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- г + г. )
м без   интервал
Ред 17:
2. „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.<br />
3. „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г.<br />
4. Биографична енциклопедия „120 бележити композитори“, Издателство „Музика“, 1984 г.<!-- </br>5. „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София, 1999 г. --></ref> ({{lang|de|Ludwig van Beethoven}} {{audio|De-Ludwig_van_Beethoven_(2_Varianten).ogg|[ˈluːdvɪç fan ˈbeːthoːfn]}}, понякога<ref>Българска енциклопедия „А&nbsp; – Я“. (в 1 том) София: [[БАН]], „[[Труд (издателство)|Труд]]“, 1999 г., стр. 107 – заглавието на статията е ''Бетовен'', посочен е и другият вариант.</ref> '''Лудвиг ван Бѐтовен''') е [[Германия|немски]] [[класическа музика|класически]] [[композитор]], представител на Виенската школа, важна фигура в преходния период между [[класицизъм|класицизма]] и [[романтизъм|романтизма]]. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред.
 
== Биография ==
Ред 57:
 
==== Проблеми със слуха ====
Освен от прогресивна [[увреден слух|загуба на слуха]] композиторът страда и от остра форма на [[тинитус]]. Напуска Виена и от 1802 година заживява в Хайлигенщат (днес вече част от Виена). Глухотата му пречи да общува, затова Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, но никога не отговаря на глас, защото не е искал другите да разберат, че слухът му е увреден. Пише Хайлигенщатско завещание&nbsp; – писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. „''С радост очаквам смъртта''“, пише Бетховен.
 
=== Виена 1802 до 1812 ===
Ред 106:
Този период започва около [[1816]] г. и продължава докато композиторът спира да твори през [[1826]] г. Последните му творби са високо ценени заради интелектуалната си дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват „[[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|Девета симфония]]“, „Missa Solemnis“, последните шест струнни квартета и последните пет сонати.
 
Бетховен пише общо девет симфонии (последната с хор по текст на [[Фридрих Шилер|Шилер]]), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и други; [[Опера]]та „Фиделио“, увертюрите „Леонора“, „Егмонт“, „Кориолан“, „Тържествената меса“. Има и много клавирни творби&nbsp; – 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.
 
Бетховен силно изменя характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му, неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на [[Френска революция|Френската революция]].