Луна 3: Разлика между версии

След изстрелването на ракетата-носител по траектория над [[северен полюс|северния полюс]], двигателите на последната ѝ степен са спрени от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30 °C. На разстояние от 60  000 до 70  000 km от Луната стабилизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към [[стабилизация по трите оси]]. Долната му част е ориентирана в посока към [[Слънце]]то, което огрява обратната страна на [[Луна]]та.

Апаратът преминава на 6200 km от повърхността на Луната в близост до южния ѝ полюс на [[6 октомври]] [[1959]] г. в 14:16 [[стандартно време|ст. време]]. На [[7 октомври]] лунният детектор активира програмата за заснемане на обратната страна на Луната след достигането на подходяща осветеност от Слънцето. Първата снимка на обратната страна на Луната е заснета в 03:30 ст. време на разстояние от 63  500 km., а последната – 40 минути по-късно на разстояние 66  700 km. Направени са общо 29 снимки, покриващи 70% от обратната страна на Луната.

* [[голяма полуос]] – 250  682 km

* [[апогей]] – 460  725 km

* [[перигей]] – 40  638 km

Бордните камери носят името [[Енисей-2]] и имат двойни [[леща (оптика)|лещи]], автоматична система за проявяване на филма и сканираща телевизионна система. [[Фокусно разстояние|Фокусното разстояние]] на широкоъгълната камера е 200 mm, а на тясноъгълната – 500 mm. <!-- 200 mm focal length, [[F-number|''f'']]/5,6 [[aperture]] objective and a 500 mm, ''f''/9,5 [[photographic lens|objective]]. --> Филмът поместен на борда е 35 милиметров и има 40 експозиции, като е произведен от материал с висока радиационна и топлинна устойчивост. Широкоъгълната камера може да заснеме целият лунен диск, докато тясноъгълната може да заснеме в детайли част от повърхността. Камерите са монтирани неподвижно към апарата и насочването се осъществява с въртене на цялата конструкция. Използвана е [[фотоклетка]] за насочване към осветената част на Луната и започване на заснемането. След приключването му филмът се проявява в отделно помещение на камерата и се подсушава. След получаване на команди от наземния контрол той се сканира. Процесът на сканиране използва [[катодно-лъчева тръба]], чийто лъч бива прожектиран към кадър от филма и регистриран след това от [[фотоумножител]]. Лъчът покрива целият кадър от филма и по този начин биват получени интензивностите във всички точки от кадъра. Постигнатата [[разделителна способност (оптика)|разделителна способност]] е 1000 реда на кадър, които биват предавани в аналогов вид към Земята. Скоростта на сканиране варира според разстоянието до Земята, като при по-далечни разстояния то е по-бавно. Заснети са общо 29 снимки за 40 минути на 7 октомври 1959 г., от 03:30 ст. време до 04:10 ст. време на разстояния от лунната повърхност от 63&nbsp; 500 до 66&nbsp; 700 km. Снимките покриват 70% от обратната страна на Луната. По официални данни успешно са предадени 17 снимки.