Разлика между версии на „Лъвов мост“

5 байта изтрити ,  преди 1 година
м
без   интервал
м (без   интервал)
м (без   интервал)
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.
 
Проектът е на [[Вацлав Прошек]]. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „[[Братя Прошек]]“ и струва огромните по това време 260&nbsp; 000 [[Лев|златни лева]]. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев<ref>(изд.1939, стр.49)</ref> посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“,<ref>(кн.1 от 1892 г.)</ref> където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро|Филип Ваагнер Биро]]“<ref>{{кираджиев|35}}</ref> и поставени през 1891 г.
 
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).<ref>Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.</ref> От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.