Деян Енев е роден в [[София]] през [[1960]] г. София. Завършил е [[английска гимназия]] и [[българска филология]] в [[СУ "Св. Климент Охридски"]]. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. "[[Сега]]". Издал е седем сборника с разкази: "[[Четиво за нощен влак]]" (1987); "[[Конско евангелие]]" (1992); "[[Ловец на хора]]" ([[1994]]) - Годишната награда за [[белетристика]] на ИК "[[Христо Ботев]]", преведена в [[Норвегия]] (1997); "[[Клането на петела]]" (1997); "[[Ези-тура]]" (2000) - Националната награда за [[българска художествена литература]] "[[Хр. Г. Данов]]" и Годишната [[литературна награда]] на [[СБП]]; "[[Господи, помилуй]]" (2004) - Голямата награда за [[нова българска проза]] "[[Хеликон]]"; и "[[Всички на носа на гемията]]" (2005).