Магнитна проницаемост: Разлика между версии

В електромагнетизма '''магнитна проницаемост''' е физична величина, характеризираща степента на [[намагнитване]] на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното [[магнитно поле]]. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от [[Оливър Хевисайд]]. В системата [[SI]] магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A²). Величината <math> \mu_0 </math> е известна като '''магнитна константа''' или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: <math> \mu_0 </math> = 4π×10⁻⁷&nbsp; H/m. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) <math>\mathbf{B}</math>, ([[тесла (единица)|T]]) и интензитета на магнитното поле <math>\mathbf{H}</math>, (A/m):

|−8&nbsp; × 10⁻⁶

където <math>c</math> е скоростта на светлината във вакуум: 299&nbsp; 792&nbsp; 458 m/s (също константа), а <math>\varepsilon_0</math> е [[диелектрична проницаемост|диелектричната проницаемост]] на вакуума (константа).