Уикипедия

Мексико (град): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без   интервал
Ред 22:
| сайт = [http://www.df.gob.mx/ www.df.gob.mx]
}}
'''Мексико''' ({{lang|es|Ciudad de México}}, изговор: ''Сиудад де Мехико''; известен до [[XVI век]] като [[Теночтитлан]]) е столицата и най-големият град на североамериканската държава [[Мексико]]. Той е и най-големият град на Южна и Северна Америка и третата по големина [[градска агломерация]] в света (след [[Токио]] и [[Сеул]]) с население от около 22  000  000 жители. Населението на самия град се състои от около 8  900  000 души. Намира се в Мексиканската долина при средна [[надморска височина]] от 2240 m и с площ от 1495 km² и е административно разделен на 16 области. Той е главният политически, икономически, социален, научен, финансов, бизнес, туристически, културен, комуникационен център със забавления и нова мода. Той е сцена на няколко от най-важните исторически и медийни събития.
 
Няма научен консенсус относно датата на основаването на града, но може би е в началото на четиринадесети век. Връзките, направени с периода на [[Нова Испания]], поставят основите на [[13 март]] [[1325]] г. в средата на езерото Текскоко, с името Теночтитлан, което става с течение на времето столица на империята на [[ацтеки]]те. На 13 август 1521 г. ацтеките са победени с превземането на града от испанците, събитие, което бележи началото на колониалната епоха.
Ред 38:
{{основна|Теночтитлан}}
[[Файл:Murales Rivera - Markt in Tlatelolco 3.jpg|мини|300px|Теночтитлан, рисунка от [[Диего Ривера]]]]
Теночтитлан се нарича столицата на ацтекската империя от 1325 г. до 1521 г., когато градът попада под властта на испанските колонизатори. Приблизителната дата на основаването на града е [[18 юли]] [[1325]] г. Столицата се издига на няколко острова посред соленото езеро [[Тескоко]]<ref>Археологически музей Музей [http://www.mnsu.edu/emuseum/archaeology/sites/meso_america/tenochtitlan.html]</ref> в близост до по-старото селище [[Тлателолко]]. Постепенно градът се разраства и се разпростира на изкуствено създадени полуострови и острови. Двата града Теночтитлан и Тлателолко се сливат в една огромна островна столица. 100 години след създаването на града той наброява около 100&nbsp; 000 души, а 200 години след това – около 250&nbsp; 000 (а според някои по-смели пресмятания – до 500&nbsp; 000 човека).<ref>[http://thedagger.com/archive/conquest/tenochtitlan.html thedagger.com]</ref>
 
=== Основаване ===
Ред 57:
Историята на Мексико през XX и XXI век е свързана с растежа на града и последиците от него върху [[политика]]та и околната среда.
 
През 1900 г. населението на града е 500&nbsp; 000 души.<ref name="larosa">{{Cite book|title=Atlas and Survey of Latin American History.
|last=LaRosa|first=Michael J.(Editor)|year=2005|publisher=M. E. Sharpe, Inc.|location=Armonk, New York, USA|pages=118 – 125}}</ref> В периода 1910 – 1917 г., след 30-годишната диктатура на Порфирио Диас, се разгръща кръвопролитна революционна борба, завършила с победата на демократичната революция. През 1929 г. в столицата се установява правителството на страната и е проведена национализация на крупни предприятия. След всичко това градът започва да расте основно на запад,<ref name="EncMex2000"/> след което през 1950-те започва да расте на височина, когато е построен първият [[небостъргач]] – „Торе Латиноамерикана“ (''Латиноамериканската кула'').<ref name="ciudadmexico"/> [[Летни олимпийски игри 1968|Олимпийските игри от 1968 година]], които се провеждат в Мексико, способстват за построяването на много нови спортни съоръжения.<ref name="EncMex2000"/> През 1969 година е открито метрото.
[[Файл:Torre Latinoamericana 1.jpg|мини|180п|Торе Латиноамерикана, първият [[небостъргач]] в [[Латинска Америка]]]]
През 1960-те започва нов, още по-голям растеж на града, особено на север, северозапад и североизток. Между 1960 и 1980 година населението се удвоява и наброява 8&nbsp; 831&nbsp; 079 души.<ref name="EncMex2000"/> Поради невероятния растеж и поради това, че повече от половината от заетостта, свързана с различните индустрии в държавата, се намира в град Мексико, управлението на града едва смогва с услугите. Много от жителите на аграрните райони се преместват да живеят тук, за да избягнат тежкия и беден живот. Това още повече увеличава проблемите на града. Поради липса на жилищна площ, те се заселват в покрайнините, където строят нелегални примитивни постройки.<ref name="citydata"/> Това способства за още по-силното замърсяване на водата и въздуха.<ref name="water">{{Cite book|title=Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.|coauthors=National Research Council Staff.|year=1995|publisher=National Academies Press|location=Washington, D.C., USA|page=4}}</ref>
 
[[Автокрация|Автократичното правителство]] на града, което управлява Мексико след революцията, се задържа на власт основно поради икономическия растеж след [[Втора световна война|Втората световна война]] и въпреки неспособността му да се справи с проблемите на растежа и замърсяването. През 1960-те започват масови протести, основно на студенти, които ескалират през 1968 година и водят до масови убийства на площада в квартал [[Тлателолко]] 10 дни преди започване на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]].<ref name="citydata"/>
 
Един от най-тежките удари за града е [[Земетресение в Мексико (1985)|земетресението от 1985 година]]. То се случва на [[19 септември]] [[1985]] г. и нанася тежки поражения. [[Земетресение]]то е с [[магнитуд]] 8,1, а [[епицентър]]ът му е в щата [[Мичоакан]]. Жертвите са 10&nbsp; 000 загинали и 30&nbsp; 000 ранени, като 95&nbsp; 000 души остават бездомни. Материалните щети се оценяват на 4 милиарда [[щатски долар|американски долара]].<ref>[http://www.statssheet.com/articles/article7082.html Earthquakes and Tsunamis]. Quote: „Felt as far as: Los Angeles in the south and Coos Bay, Oregon, to the north“</ref> Разрушени са 416 сгради, а над 3000 са сериозно увредени.<ref name="Campus">{{Cite news|first=Yunnven|last=Campus|title=A 20 años del sismo del 85|url=http://www.esmas.com/noticierostelevisa/terremoto/475688.html|publisher=Televisa|location=Mexico City|date=19 септември 2005|accessdate=4 октомври 2008|lang=es}}</ref> Макар да не е толкова разрушително като други земетресения в Латинска Америка,<ref name="Moreno">{{Cite journal|last=Moreno Murillo|first=Juan Manuel|year=1995|title=The 1985 Mexico Earchquake|periodical=Geofisica Coumbia|publisher=Universidad Nacional de Colombia|issue=3|pages=5 – 19|issn=0121 – 2974|accessdate=1 октомври 2008}}</ref> то се оказва от решаващо значение за управлението на града, съставено от една-единствена партия. То е парализирано от собствената си бюрокрация и корупция, което заставя гражданите сами да провеждат спасителните акции.<ref name="haber">{{cite encyclopedia|last=Haber|first=Paul Lawrence|encyclopedia=Concise Encyclopedia of Mexico|title=Earthquake of 1985|year=1995|publisher=Taylor & Frances Ltd.|pages=179 – 184}}</ref>
 
През 1997 година е избран нов кмет на града, [[Куаутемос Карденас]], член на партията на Демократичната революция. Той провежда редица демократични реформи и успява да постигне известни успехи в борбата с престъпността, замърсяването и други проблеми. Той си подава оставката през 1999 година, за да се кандидатира за президент.
Ред 113:
: Минимална температура: -7&nbsp;°C (1973 година)
 
Слабите [[вятър|ветрове]] на [[Антициклон|антициклоните системи]] не могат да помогнат на замърсяването на града, което е създавано от 50&nbsp; 000 различни индустрии и над 4 милиона моторни превозни средства, които се намират на неговата територия.<ref>{{cite web
|url=http://www.sma.df.gob.mx/sma/download/archivos/proaire_2002-2010.pdf
|title=Program to improve air quality in the Metropolitan zone of the valley of Mexico – 2002. Secretaría del Medio Ambiente del Distrito Federal, SMA (2002) Programa para Mejorar la Calidad del Aire de la Zona Metropolitana del Valle de México, Gobierno del Distrito Federal}}</ref> През 1980-те замърсяването на града достига ниво на екологична катастрофа. Това довежда до решението на президента Мигел де ла Мадрид Уртадо да обяви една голяма част за екологичен резерват.
Ред 220:
 
== Демография ==
Най-големият растеж на населението на град Мексико е през втората половина на XX век: от 3 милиона жители през [[1950]] до 18 – 22 милиона (в зависимост от границите на града) през [[2000]] година. Историческият център на град Мексико е най-старият квартал със сгради от XVI век. Той попада в така наречения федерален район. Населението на този район е 8&nbsp; 605&nbsp; 239 души. Останалата част от града влиза в рамките на щата [[Мексико (щат)|Мексико]].
 
Исторически погледнато, долината Анауак е една от най-гъсто населените. След като федералният район е основан през 1824 година, градската част на Мексико се разпростира до квартала Куаутемок. През XX век елитът се установява в южните и западни части на града. Според преброяването от 1921 година, 54,78% от населението на града се считат за [[метис]]и (местно население смесено с европейците), 22,79% европейско и 18,74% местно (потомци на древните индианци).<ref>{{cite web|url=http://www.houstonculture.org/hispanic/census.html|title=The Hispanic Experience – Indigenous Identity in Mexico}}</ref> По това време градът има население 1 милион души.
 
До около 1980-те федералният район е най-гъсто населеното място, но оттогава досега населението му остава постоянно – около 8&nbsp; 700&nbsp; 000 души. С население от около 20 милиона по данни от 2008 година, общината<ref name="CONAPOProy2">[http://web.archive.org/web/20071012092602/http://www.conapo.gob.mx/00cifras/5.htm Consejo Nacional de Población, México; Proyecciones de la Población de México 2005 – 2050] Total projected population of Distrito Federal and the 60 other municipalities of ''Zona metropolitana del Valle de México'', as defined in 2005. Посетен на 27 септември 2008.</ref> е една от най-гъсто населените в света. Въпреки това годишният растеж е значително по-малък, отколкото на други места.<ref name=sintesis>[http://www.inegi.gob.mx/est/contenidos/espanol/proyectos/conteos/conteo2005/sintesis.pps Síntesis de Resultados del Conteo 2005] INEGI</ref> Притокът на хора, миграцията към федералния район в периода от 1995 до 2000 година е отрицателна.<ref>{{cite web|url=http://www.inegi.gob.mx/est/contenidos/espanol/rutinas/ept.asp?t=mpob62&c=3883&e=09 |title=Tasa de emigración, inmigración y migración neta de las entidades federativas |publisher=Inegi.gob.mx |accessdate=17 април 2010}}</ref>
 
[[Нахуатъл]], [[отоми]], [[михтеко]], [[сапотеко]] и [[масауа]] са основните местни езици, които се говорят в Мексико.<ref>[http://www.inegi.gob.mx/est/contenidos/espanol/rutinas/ept.asp?t=mlen23&c=4169&e=09 Población de 5 y más años hablante de lengua indígena por principales lenguas, 2005] INEGI</ref> От друга страна, Мексико е място за екстрадирани или емигрирали от други латиноамерикански държави – [[Аржентина]], [[Чили]], [[Уругвай]], [[Колумбия]], [[Бразилия]] и [[Венецуела]], както и от Европа – предимно [[Германия]] и [[Испания]], но също така [[Франция]], [[Румъния]], [[Италия]] и [[Полша]],<ref name="extranjeros">{{cite web|url=http://redalyc.uaemex.mx/redalyc/pdf/151/15103202.pdf |title=Asociaciones de Inmigrantes Extranjeros en la Ciudad de México. Una Mirada a Fines del Siglo XX |format=PDF |accessdate=17 април 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://historiamexicana.colmex.mx/pdf/13/art_13_1938_16335.pdf |title=Los extranjeros en México, la inmigración y el gobierno ¿Tolerancia o intolerancia religiosa? |format=PDF |accessdate=17 април 2010}}</ref>, от Близкия изток ([[Либия]] и [[Сирия]]),<ref>{{cite web|url=http://confines.mty.itesm.mx/articulos2/GarciaRE.pdf |title=Los árabes de México. Asimilación y herencia cultural |format=PDF |accessdate=17 април 2010}}</ref> и в близките години от [[Азия]] ([[Китай]] и [[Южна Корея]]).<ref>{{cite web|url=http://www.esmas.com/noticierostelevisa/mexico/443030.html |title=Conmemoran 100 años de inmigración coreana |publisher=Esmas.com |accessdate=17 април 2010}}</ref> Мексико също така има най-голямата общност от американци ([[САЩ]]), живеещи извън пределите на страната. Според различните източници те са оценявани на 440&nbsp; 000 до 600&nbsp; 000.<ref>{{cite web|author=Carl Franz and Lorena Havens |url=http://www.peoplesguide.com/1pages/retire/work/bil-maste/%232americans.html |title=How Many Americans Live in Mexico? |publisher=Peoplesguide.com |accessdate=17 април 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.overseasdigest.com/amcit_nu2.htm |title=Private American Citizens Residing Abroad |publisher=Overseasdigest.com |accessdate=17 април 2010}}</ref> Официалният език е испански.
 
Преобладаващата част (90,5%) от жителите на града принадлежат към [[Римокатолическа църква|римокатолическата църква]].<ref>[http://www.inegi.gob.mx/est/contenidos/espanol/rutinas/ept.asp?t=mrel07&c=4140&e=09 Volumen y porcentaje de la población de 5 y más años católica por entidad federativa, 2000] INEGI</ref> Съществуват също така [[Протестантство|протестанти]], [[будизъм|будисти]] и различни [[ислям]]ски и еврейски групи.
Ред 238:
Мексико е най-богатият град в цяло Мексико, а също така и в цяла Латинска Америка. Градът има индекс от 0,937, който е идентичен с този на Република [[Корея]]. Разходите на едно средно [[домакинство]] в града са сравними с тези на домакинствата в [[Германия]] и [[Япония]]. В столицата домакинствата имат по-малко членове, средно 3,7 в сравнение със средното за страната 4,0.
 
БВП на глава от населението е $25&nbsp; 258, което е сравнимо с БВП на относително богати страни като Южна Корея. Горните 25% от населението имат доходи от порядъка на $98&nbsp; 517 през 2007 година. Поради високата покупателна способност на населението на града, Мексико е привлекателно място за компании, които произвеждат луксозни стоки. Броят на магазините, особено тези, които продават луксозни [[Автомобил|коли]], [[технология|технологии]], [[бижутерия]] и [[облекло]], нараства значително след 2003 година.
 
Общото лично богатство от частните доходи на гражданите на цялата федерална област се оценява на 536,95 милиарда щатски долара, 146 милиарда щатски долара по-голямо от БВП на града от 390 милиарда щатски долара, като се вземе предвид само чистата стойност на стоки, услуги и други активи. Икономическите реформи на президента Карлос Салинас де Гортари имат огромен ефект върху града. Много бизнеси и банки биват приватизирани. Той съща така подписва с [[НАФТА]].
Ред 261:
|Застрашен =
}}
Един от най-престижните университета на цяла Америка, [[Национален автономен университет на Мексико|Националният автономен университет на Мексико]] се намира в Мексико. Той е най-големият университет на континента с общо 305&nbsp; 969 студенти в различни специалности и дисциплини. Три нобелови лауреати, много мексикански бизнесмени и почти всички съвременни президенти на Мексико са възпитаници на този университет. Националният автономен университет на Мексико провежда 50% от научните изследвания и разработки и има сателитни клонове в цялата страна, обсерватории и научни изследователски центрове и институти. Той е на 195-о място в списъка на 200-те най-добри университета в света.<ref name="thes_2009">{{cite web| author = ''The Times'' – Quacquarelli Symonds |year = 2009 |title = THES – QS World University Rankings 2009 – Top 200 Universities |url = http://www.topuniversities.com/university-rankings/world-university-rankings |accessdate=7 октомври 2009}}</ref> Главният корпус на университета, известен като Университетският град (''Ciudad Universitaria''), е обявен за световно наследство от ЮНЕСКО през 2007 година.
 
Второто по големина висше учебно заведение е Националният политехнически институт, където се изучават различни научни и технически дисциплини. Други висши училища в града включват Метрополитен автономен университет, Автономен технологичен институт на Мексико, Институт за технология и висше образование „Монтерей“, Панамерикански университет и много други. Градът има много както обществени, така и частни университети. Престижният [[Калифорнийски университет]] също има представителство тук, известно като Каса де Калифорния.<ref>{{cite web|url=http://www.universityofcalifornia.edu/casa/welcome.html |title=1 |publisher=Universityofcalifornia.edu |accessdate=27 ноември 2010}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мексико_(град)“.