МиГ-23: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м без интервал |
||
Ред 37:
[[Файл:Mig-23s.jpg|мини|МиГ-23С]]
* '''МиГ-23С''' – Базов сериен вариант на изтребителя. Първия му полет е на 21 май 1969 г. Той е разчетен за новата бордова [[РЛС]] РП-23 „Сапфир-23“, но тя още не е готова и затова първите машини са със старите РЛС РП-22, използвани на модернизираните МиГ-21. Това налага ограничения и във въоръжението – първите серийни МиГ-23 могат да носят по четири ракети „въздух-въздух“ от типовете [[К-13|Р-3Р/Р-3С или Р-13М]]. За борба с наземни цели самолетите носят ракети [[Х-66]] или [[Х-23]], бомби с калибър 50 – 500 кг, както и блокове с неуправляеми ракетни снаряди [[С-5]] или [[С-24]]. В периода 1969 – 1970 в завод „Знаме на труда“ (дн. [[МАПО]]), където е организирано производството на новия изтребител са произведени около 50 МиГ-23С, след което се преминава към модернизирани варианти на машината (със същото обозначение) с нови двигатели с повишена мощност.
* '''МиГ-23М''' („23-11М“) – Следваща модификация на изтребителя, първият полет е през юни 1972 г. Двигтелят е Р-29-300 (мощност 8300/11
* '''МиГ-23МС''' – Първата модификация предназначена за износ. Появява се през 1973 г. Електрониката е опростена (РЛС „Сапфир-21“), ограничен е и наборът от въоръжение – самолетът може да носи ракети въздух-въздух само с малка далечина на полета.
[[Файл:MiG-23MF HuAF 1.jpg|мини|Унгарски МиГ-23МФ]]
* '''МиГ-23МФ''' – Експортна модификация, предназначена за държавите от [[Варшавския договор]]. Създадена през 1977 г. на базата на МиГ-23М, тя се отличава от базовата си версия с леко опростеното си радиоелектронно оборудване (РЛС Сапфир-23Э, Э – экспортный, експортен). Известна част от машините МиГ-23М са преоборудвани в МиГ-23МФ. Първата съюзна държава, която получава новия изтребител е [[България]] през 1978 г.
* '''МиГ-23МЛ''' („23 – 12“) – Появата на американските изтребители от четвърто поколение [[F-15]] и [[F-16]] и забавянето на съответните руски разработки ([[Су-27]] и [[МиГ-29]]), довеждат до появата през 1976 г. на модификацията МиГ-23МЛ. Основното изискване е повишаването на маневреността и есплоатационното претоварване. Това е постигнато като самолетът е олекотен с близо 1250 кт; освен това получава нов, по-мощен двигател Р-35-300 (8550/13
* '''МиГ-23П''' („23 – 14“) – Модификация като изтребител-прехващач на базата на МиГ-23МЛ, създадена през 1977 г. Променено е електронното оборудване, тъй като системите за насочване в авиациата на [[ПВО]] са по-различни от тези във ВВС. Самолетът постъпва на въоръжение в периода 1978 – 1979 г., заменяйки остарелите [[Су-9]] и [[Су-11]]. Първоначално самолетът запазва възможностите си за удари по наземни цели, но през 1989 г. всички машини от тази модификация са преработени да използват само оръжие от клас „въздух-въздух“.
* '''МиГ-23МЛА''' – Модификация на МиГ-23МЛ за ВВС, близка по възможности до МиГ-23П. Снабдена е с усъвършенствана електроника и получава възможност да носи по-съвременно оръжие. Самолетът има възможност да поразява цели във височинен диапазон 40 – 24 000 м, което му позволява да се бори с новопоявилите се [[крилата ракета|крилати ракети]]. В периода 1978 – 1983 г. са произведени 1100 машини от тази версия.
Ред 96:
|-
| Маса, кг празен<br>максимална полетна
| 9790<br>14
| 10 890<br>18
| 10 230<br>20
| 11 200<br>18
|-
| Двигател<br>тяга, кгс<br>на форсаж
| Р-27Ф2-300<br>6900<br>10
| Р-29-300<br>8300<br>12
| Р-35-300<br>8550<br>13
| Р-29Б-300<br>78.40 [[kN]]<br>112.70 kN
|-
| |||