Разлика между версии на „Мъглявина“

52 байта изтрити ,  преди 2 години
м
без   интервал; козметични промени
м (без   интервал; козметични промени)
[[КартинкаФайл:Nursery_of_New_Stars_-_GPN-2000-000972.jpg|мини|вдяснодясно|250п|Мъглявината [[NGC 604]], намираща се на 2,9 млн. светлинни години от земята. [[Хъбъл (телескоп)|Хъбъл]], [[17 януари]] [[1995]] г.]]
'''Мъглявината''' представлява междузвезден облак от [[прах]], [[газ]] и [[плазма]]. Тя може да се види благодарение на излъчваните или поглъщани от нея вълни и частици, което я отличава от околната междузвездна среда.
 
== История ==
[[КартинкаФайл:Eaglefairy hst big.jpg|мини|вляволяво|250п|[[Мъглявината Орел]] ''(M16)''. [[Хъбъл (телескоп)|Хъбъл]].]]
Първоначално '''мъглявина''' са наричани всички светещи обширни (дифузни) неподвижни [[астрономически обект]]и, включително [[звезден куп|звездни купове]] и [[галактика|галактики]], които е било ясно, че не са звезди. Например [[Андромеда (галактика)|галактиката Андромеда]] е наричана ''мъглявината Андромеда'' преди [[Едуин Хъбъл]] да открие галактиките през [[1924]] г.
 
През [[1787]] г. французинът [[Шарл Месие]] (''Charles Messier''), който изучавал [[комета|кометите]], съставил списък на всички неподвижни дифузни обекти, приличащи на комети. В този списък са включени както истински мъглявини, така и галактики (например ''М31'' — галактиката Андромеда, ''М13'' — [[Херкулес (съзвездие)|съзвездието Херкулес]]).
 
С развитието на астрономията и усъвършенстването на [[телескоп]]ите, понятието '''мъглявина''' става все по-точно определено. Някои „мъглявини“ се оказват звездни купове, открити са тъмните (поглъщащи) мъглявини. През [[1920-те|20<sup>-те</sup> години на XX век]] [[Кнут Лундмарк]], а после и Едуин Хъбъл, успяват да видят звездите по периферията на някои „мъглявини“ и оттам разбират, че това са много по-големи обекти, отколкото се е предполагало, следователно са галактики извън нашата [[Млечен път]].
 
== Образуване ==
 
Повечето мъглявини се формират вследствие на гравитационния колапс на газовете в междузвездното пространство в галактиките. Тъй като материалът се свива под собствената си тежест, съществуват условия за съдаване на огромни звезди чиито ултравиолетово лъчение йонизира заобикалящите ги газове, и създава плазма. Други мъглявини се формират в резултат на избухването на супернови. Изхвърленият материал се йонизира от енергията на взрива и от тази на образуващото се сгъстено тяло(като например неутронна звезда). Друг тип са планетарните мългявини. Тя се появяват при финалните етапи от развитието на звезди с малка маса. Звезди с маса до 8-10 слънчеви маси се превръщат в червени гиганти и бавно губят външните слоеве по време на трепения в тяхната атмосфера. Най-външния водороден слой отлита в пространството във вид на газова обвивка(планетарна мъглявина).Тя има размери достигащи 1 ly. Възрастта на планетарните мъглявини не е повече от 50 000 г., защото след това газът се разрежда до такава степен, че вече не може да се наблюдава.
 
== Видове мъглявини ==
Първият признак, по който се делят мъглявините е това дали излъчват или поглъщат светлина, като се наричат съответно светли и тъмни мъглявини.
 
'''Светлите мъглявини''' се виждат благодарение на собствената или отразената в тях светлина от близки звезди. Естеството на светлите мъглявини, източниците им на енергия, която бива излъчена, зависят от произхода на мъглявината и могат да бъдат различни. Понякога в дадена мъглявина има няколко причини, поради която се излъчва енергия.
 
[[КартинкаФайл:Horsehead-Hubble.jpg|мини|вдяснодясно|250п|Мъглявината [[Конска глава (мъглявина)|Конска глава]] ''(IC&nbsp; 434)'' е тъмна мъглявина. [[Хъбъл (телескоп)|Хъбъл]].]]
'''Тъмните мъглявини''' не светят, но могат да бъдат видени, понеже поглъщат светлината от обекти, намиращи се зад тях. Тъмните мъглявини представляват плътен облак от газ и прах, непрозрачен за светлината. Обикновено тези мъглявини се виждат на фона на светли мъглявини. Някои тъмни мъглявини могат да бъдат наблюдавани на фона на Млечния път.
 
=== По състав ===
Разграничаването на мъглявините на '''газови''' и '''прахови''' е до голяма степен условно, тъй като всяка мъглявина се състои както от прах, така и от газ. Това деление е възникнало по исторически причини, в зависимост от метода на наблюдение и по това дали мъглявината излъчва или поглъща светлина.
 
Наличието на '''прах''' се вижда най-ясно при тъмните мъглявини, които поглъщат светлината на обектите зад тях. Прахът се вижда и в светлите мъглявини, които отразяват или разсейват светлина от близки или намиращи се в тях звезди.
 
Излъчването от '''газ''', който се намира в мъглявината, е вследствие на неговата [[йонизация]]. Причината за тази йонизация може да бъде [[ултравиолетова светлина|ултравиолетовата светлина]] на някоя звезда в мъглявината, нагряването вследствие от ударната вълна на избухнала [[свръхнова]] или мощният слънчев вятър от [[звезда на Волф-Райе]].
<!--
=== Тъмна мъглявина ===