Най-голям общ делител: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 2:
'''Най-голям общ делител''' (НОД) на две [[цяло число|цели числа]], поне едното от които е различно от нула, в [[математика]]та е най-голямото цяло число, което [[Деление|дели]] и двете числа без остатък.
 
Най-големият общ делител на ''a'' и ''b'' се означава като НОД(''a'',  ''b''), GCD(''a'',  ''b'') или понякога просто (''a'',  ''b''). Например НОД(12, 18)  =  6, НОД(−4,  14)  =  2 и НОД(5, 0)  =  5. Две числа се наричат „[[взаимно прости числа|взаимно прости]]“, ако техният най-голям общ делител е 1, т.е. нямат общ [[делител]], различен от 1. Например 9 и 28 са взаимно прости.
 
Най-големият общ делител е полезен при съкращаването на обикновени [[дроби]]. Например в
Ред 11:
По принцип най-големите общи делители могат да се пресметнат, като се разложат двете числа на [[просто число|прости]] множители (т.нар. [[факторизация]]) и се сравнят множителите.
 
Например: за да се изчисли НОД(18, 84), се разлагат числата на прости множители 18&nbsp; =&nbsp; 2×3<sup>2</sup> и 84&nbsp; =&nbsp; 2<sup>2</sup>×3×7 и се установява, че сечението е 2×3. Следователно НОД(18,84)&nbsp; =&nbsp; 6.
 
Много по-ефективен е [[Алгоритъм на Евклид|алгоритъмът на Евклид]]:
Ред 28:
 
== Свойства ==
* Всеки общ делител на ''a'' и ''b'' е делител на НОД(''a'',&nbsp; ''b'').
 
* НОД(''a'',&nbsp; ''b''), където ''a'' или ''b'' не е нула, може да се дефинира еквивалентно по друг начин като най-малкото положително цяло число ''d'', което може да се запише във формата: ''d''&nbsp; =&nbsp; ''a''·''p''&nbsp; +&nbsp; ''b''·''q'', където ''p'' и ''q'' са цели числа. Този израз се нарича [[тъждество на Безу]]. Числата ''p'' и ''q'' могат да се изчислят чрез [[Разширен алгоритъм на Евклид|разширения алгоритъм на Евклид]].
 
* Ако ''a'' е делител на произведението ''b''·''c'', и НОД(''a'',&nbsp; ''b'')&nbsp; =&nbsp; ''d'', то ''a''/''d'' е делител на ''c''.
 
* За произволно цяло число ''m'' НОД(''m''·''a'',&nbsp; ''m''·''b'')&nbsp; =&nbsp; ''m''·gcd(''a'',&nbsp; ''b'') и НОД(''a''&nbsp; +&nbsp; ''m''·''b'',&nbsp; ''b'')&nbsp; = gcd(''a'',&nbsp; ''b''). Ако ''m'' е ненулев общ делител на ''a'' и ''b'', то НОД(''a''/''m'',&nbsp; ''b''/''m'')&nbsp; = gcd(''a'',&nbsp; ''b'')/''m''.
 
* НОД е [[мултипликативна функция]] в следния смисъл: ако ''a''<sub>1</sub> и ''a''<sub>2</sub> са взаимно прости, то НОД(''a''<sub>1</sub>·''a''<sub>2</sub>,&nbsp; ''b'') = НОД(''a''<sub>1</sub>,&nbsp; ''b'')·НОД(''a''<sub>2</sub>,&nbsp; ''b'').
 
* НОД на три числа може да се пресметне като НОД(''a'',&nbsp; ''b'',&nbsp; ''c'') = НОД(НОД(''a'',&nbsp; ''b''),&nbsp; ''c'') = НОД(''a'', gcd(''b'',&nbsp; ''c'')). Следователно НОД е [[асоциативност|асоциативна]] операция.
 
* НОД(''a'',&nbsp; ''b'') е тясно свързано с [[най-малко общо кратно|най-малкото общо кратно]] НОК(''a'',&nbsp; ''b''): в сила е
::НОД(''a'',&nbsp; ''b'')·НОК(''a'',&nbsp; ''b'')&nbsp; =&nbsp; ''a''·''b''.
:Тази формула често се използва за пресмятане на общи кратни: първо се изчислява НОД по алгоритъма на Евклид и след това се дели произведението на зададените числа на техния НОД. Валидни са следните варианти на [[дистрибутивност]]:
::НОД(''a'',&nbsp; НОК(''b'',&nbsp; ''c''))&nbsp; =&nbsp; НОК(НОД(''a'',&nbsp; ''b''),&nbsp; НОД(''a'',&nbsp; ''c''))
::НОК(''a'',&nbsp; НОД(''b'',&nbsp; ''c''))&nbsp; =&nbsp; НОД(НОК(''a'',&nbsp; ''b''),&nbsp; НОК(''a'',&nbsp; ''c'')).
 
* Полезно е да се дефинира НОД(0,&nbsp; 0)&nbsp; =&nbsp; 0 и НОК(0,&nbsp; 0)&nbsp; =&nbsp; 0, защото тогава [[естествено число|естествените числа]] стават [[пълна решетка|пълна]] [[дистрибутивна решетка|дистрибутивна]] [[решетка (теория на множествата)|решетка]] с НОД като инфимум и НОК като супремум операция. Това разширение на дефиницията е съвместимо и с обобщението за комутативни пръстени, дадено по-долу.
 
* В [[декартова координатна система]] НОК(''a'',&nbsp; ''b'') може да се интерпретира като броя точки с цели координати върху [[отсечка]]та, свързваща началото(0,&nbsp; 0) и (''a'',&nbsp; ''b''), без (0,&nbsp; 0).
 
== НОД в комутативни пръстени ==
Най-големият общ делител може да се дефинира по-обобщено за елементите на произволен [[комутативен пръстен]].
 
Ако ''R'' е комутативен пръстен и ''a'' и ''b'' са в ''R'', то един елемент ''d'' на ''R'' се елементи ''x'' и ''y'' в ''R'' такива, че ''d''·''x''&nbsp; =&nbsp; ''a'' и ''d''·''y''&nbsp; =&nbsp; ''b''). Ако ''d'' е общ делител на ''a'' и ''b'' и всеки общ делител на ''a'' и ''b'' е делител на ''d'', то ''d'' се нарича ''най-голям общ делител'' на ''a'' и ''b''.
 
Зебележете, че с тази дефиниция двата елемента ''a'' и ''b'' могат да имат няколко най-големи общи делителя или въобще да нямат такива. Но ако ''R'' е [[област на цялостност]], то всеки два НОД на ''a'' и ''b'' трябва да са свързани елементи. Също така, ако ''R'' е [[факториален пръстен]], то всеки два елемента имат НОД. Ако ''R'' е [[евклидова област]], то за изчисляване на най-големите общи делители може да се използва една форма на алгоритъма на евклид.