Наполеон I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 107:
През 1809 г. Австрия отново е победена – в решаващата [[битка при Ваграм]] Наполеон понася големи загуби, но принуждава австрийците да отстъпят. Австрия губи редица владения в полза на Франция, Италия, Варшавското херцогство. Заедно с това, с цел да усили континенталната блокада, Бонапарт анексира Холандия, германските пристанища на Северно и Балтийско море – [[Любек]], [[Бремен]], [[Хамбург]]. Постепенно обаче се изострят френско-руските отношения, тъй като Русия по всякакъв начин се стреми да не спазва блокадата.
 
През [[1812]] г. след щателна подготовка Наполеон провежда [[Френско-руска война (1812)|поход в Русия]]. Числеността на [[Великата армия]] при навлизането в Русия е към 390  000 души, от които около 240  000 войници от всякакви народности. Множеството сражения, разтягането на линиите за снабдяване, както и все по-засилващото се партизанско движение обаче бързо унищожават военните ресурси на французите. Пред стените на [[Смоленск]] те са вече под 200  000. През септември след голямата [[битка при Бородино]] френският император влиза в изоставената Москва със силно обезкървена армия. В началото на зимата Наполеон решава да потегли на юг, но след кървавите сражения при [[Малоярославец]] и [[Вязма]] е принуден безславно да отстъпи и потегля обратно за Смоленск. Армията продължава да се топи – в резултат на действията на руската кавалерия, студа и глада. В Смоленск успяват да достигнат само около 50 000 французи и Наполеон решава да отстъпи зад пределите на Русия. Допълнително с френския император от Смоленск потеглят обратно и около 30 000 небоеспособни ранени войници. При [[Краное]] френската армия е притисната и дава много жертви – силно намалелите ѝ корпуси един след друг са почти унищожени. Последното сражение е при преминаването на река [[Березина]], където френската армия губи последните си боеспособни части.
 
Пробуждането на националностите (в Прусия, Италия) и партизанските войни в Испания и Русия изправят Наполеон вече не само срещу крале, но и срещу народи. През 1813 г. той е принуден да воюва срещу цяла Европа.