Анна Павлова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-ru}} => {{lang|ru}} |
Randona.bg (беседа | приноси) Допълнителна информация |
||
Ред 29:
| общомедия = Anna Pavlova
}}
'''Анна Павлова''' ({{lang|ru|А́нна Па́вловна Па́влова}}
== Кариера ==
[[Файл:La Mort du Cygne 1 Anna Pavlova 2 Yvette Chauvire 3 Natalia Makarova.mpg.OGG|мини|ляво|260px|''Умиращият лебед'' в изпълнение на Павлова ~1907 (7 sec)]]
Учи в Императорското театрално училище, където сред неините педагози са А. А. Облаков, Е. О. Вазем и П. А. Герд. През 1899 г., след заключителния изпит, е приета в трупата на [[Мариински театър|Мариинския театър]] – императорския театър за опера и балет в [[Петербург]], където дебютира на 18-годишна възраст. Още от начало получава отговорни, „афишни“ партии. През 1902 г. получава първата си главна роля - Никия в „[[Баядерка|Баядерке]]“; следват Жизел в „[[Жизел]]“ и Рамзея в „Дъщерята на фараона“ (1903), Пахита в „Пахита“ и Медора в „[[Корсар (балет)|Корсар]]“ (1904), ''Китри'' в „[[Дон Кихот (балет)|Дон Кихот]]“ (1905), Аспичия в „Дъщерята на фараона“ (1906), Одета и Одилия в „[[Лебедово езеро]]“ и Низия в „Цар Кандавъл“ (1909). Освен класически партии, Павлова обича да изпълнява и характерни танци: в репертоара ѝ са ''Панадерос'' от „Раймонда“ (1906), ''Фанданго'' от „Кармен“ (1908), ''Уралски танц'' от „Конче-вихрогонче“. Голямо влияние върху нея оказва съвместната работа с балетмайсторите Александър Горски и особено с [[Михаил Фокин]].
През 1905 г. балетмайсторът Михаил Фокин създава специално за нея великолепния танц ''Умиращият лебед'' по музиката на [[Камий Сен-Санс|Сен-Санс]]. През 1907 г. тя създава своя собствена група за гастроли в чужбина. През 1909 г. участва за кратко в ''Руските сезони'' в Париж и трупата ''Ballets russes'' на [[Сергей Дягилев|Серж Дягилев]]. Тя е световноизвестна, в продължение на следващите 20 години е почти непрекъснато на турнета със своя собствена група – първата балерина, гастролирала по целия свет: [[Европа]], [[Америка]], [[Нова Зеландия]], [[Австралия]], [[Азия]]. Репертоарът ѝ е огромен, графикът ѝ изключително напрегнат. Последното изпълнение на балерината в Мариинския театър е през 1913 г., а в Русия - през 1914 г. След началото на Първата световна война тя се установява в [[Англия]], където от 1912 г. има имение, и повече не се връща в Русия.
Съвсем неочаквано, Анна Павлова умира от [[пневмония]] по време на турне в хотел ''Дес Индес'' в Хага (Холандия), три седмици преди да навърши 50 години. Пневмонията е следствие от наранявания на вътрешни органи след катастрофа на влака, с който е пътувала и простуда при репетиция в неотоплена зала.
=== Личен живот ===
Майката на Анна Павлова е била перачка, омъжва се в много напреднала бременност за войника Матвей Павлов (презимето „Павловна“ вместо „Матвеевна“ се появява много по-късно като артистично име). Живели са в Лигово, близо до Санкт-Петербург, където се ражда Анна. Твърди се обаче, че нейният биологичен баща е крупният московски банкер и едър земевлделец от еврейски произход Лазар Поляков. Тази версия е непотвърдена, тъй като Анна Павлова винаги е пазела биографията си в пълна тайна. В едно интервю на зададен въпрос за личния ѝ живот
Тази нейна любов към сцената се потвърждава от факта, че до внезапната си смърт на 23 януари 1931 г.
== Външни препратки ==
|