Юлиан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Last roman (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Last roman (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 22:
След като Гал бил провъзгласен за ''Цезар на Изтока'' през [[351]] г. и екзекутиран от Констанций, Юлиан бил повикан в императорския двор в [[Милано]], където му била дадена титла ''Цезар на Запада'', а Констанциевата сестра Елена му станала съпруга.
 
В следващите години Юлиан воювал срещу нахлуващите в [[Римска империя|Империята]] [[германи|германски]] племена. Той върнал [[Кьолн]] под имперска власт през [[356]] г., отблъснал [[алемани]]те и пленил вожда им [[Хнодомар]] при [[Страсбург]] и подсигурилподсигурявайки имперската граница по река [[Рейн]] за следващите петдесет години. През [[360]] г. Констанций му заповядал да изпрати галските си отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвикало бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. Гражданската война била избегната единствено благодарение на смърта на Констанции.
 
== Управление ==
Ред 37:
 
Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му.
Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на [[киник|киници]], са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено [[Константин I]] Велики, а другата, създадена в началото на 363 г. в [[Антиохия]] и озаглавена „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат от силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на [[Адриан]], пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада.
За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също недостигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.