Юлиан: Разлика между версии

В следващите години Юлиан воювал срещу нахлуващите в [[Римска империя|Империята]] [[германи|германски]] племена. Той върнал [[Кьолн]] под имперска власт през [[356]] г., отблъснал [[алемани]]те и пленил вожда им [[Хнодомар]] при [[Страсбург]] и подсигурилподсигурявайки имперската граница по река [[Рейн]] за следващите петдесет години. През [[360]] г. Констанций му заповядал да изпрати галските си отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвикало бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. Гражданската война била избегната единствено благодарение на смърта на Констанции.

Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на [[киник|киници]], са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено [[Константин I]] Велики, а другата, създадена в началото на 363 г. в [[Антиохия]] и озаглавена „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат от силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на [[Адриан]], пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада.