Разлика между версии на „Бениамино Джили“

м
дребни
м (дребни)
}}
'''Бениамино Джили''' ({{lang|it|Beniamino Gigli}}) е италиански [[оперно пеене|оперен певец]], считан за един от най-великите [[тенор]]и в историята на [[опера|оперното изкуство]].
 
Роден е в малкото
 
== Биография ==
Роден е в малкото [[Адриатическо море|адриатическо]] градче Реканати, шестото и последно дете в семейството на обущар. Единственото наследство, което получава от баща си, е страстта към операта. Преди още да навърши седем години е приет в местния църковен [[хор]], където от органиста и свещеника получава своите първи музикални уроци. Поради изключителната бедност на семейството си, на 12 години Джили е принуден да напусне училище и започва работа като шивач и дърводелец. На 17 години заминава за [[Рим]], за да получи музикално образование като частен ученик при различни вокални педагози. За да се издържа, работи като домашен прислужник и продавач в дрогерия. През 1911 успява да получи месечна стипендия в размер на 60 лири, за да продължи обучението си в Музикалния лицей (днес [[Академия „Санта Чечилия“]]).
 
Големият успех идва през 1914 г., когато Бениамино Джили е 24-годишен. На международния певчески конкурс в Парма той печели първото място в конкуренция с още 105 участника. Председателят на журито, прочутият в онези години певец [[Алесандро Бончи]] (Alessandro Bonci), записва в дневника си: „''Abbiamo finalmente trovato il tenore!''“ („''Най-сетне намерихме теноръттенора!''“). Така може би е мислела и публиката в [[Ровиго]], където на 15 октомври 1914 г. Джили прави своя професионален дебют в ролята на Енцо от операта на [[Амилкаре Понкиели|Понкиели]] „Джоконда“. Това е тенорът, когото цяла Италия очаква вече десет години, след като обиденият от италианската публика [[Енрико Карузо]] заминава на доброволно изгнание в нюйоркската [[Метрополитън опера]]. (Карузо неколкократно е бил освиркван от публиката в Италия, заради демонстративния му отказ да се съобрази с тогавашната традиция и да наема платени клакьори).
 
През следващите четири години Бениамино Джили триумфира на сцените на всички по-важни местни оперни театри в Италия. НеговияНеговият репертоар по това време се състои почти изцяло от роли от произведения на композитори-[[веризъм|веристи]]. [[Фауст]] от „Мефистофел“ на [[Ариго Бойто]] се превръща в негова емблематична роля. През 1918 г. Джили дебютира на сцената на оперното светилищетосветилище – миланската „[[Ла Скала]]“. Поканен е от маестро [[Артуро Тосканини]] да изпълни ролята на Фауст – постановка в памет на наскоро починалия Бойто.
 
През 1920 г. Бениамино Джили е поканен в Ню-Йорк от художествения директор на Метрополитън опера, който търси заместник на тежко болния Карузо. Джили дебютира на сцената на Метрополитън, отново в ролята на Фауст, на 26 ноември 1920 г., един месец преди последния спектакъл на Карузо. Джили е солист на Метрополитън през следващите 12 години, като участва в 369 представления на нюйоркска сцена, както и в няколко гастрола на трупата в европейски столици. Съвременниците му го наричали „новия Карузо“, на което той скромно отговарял, че предпочита титлата „първия Джили“. През 1923 г. към трупата на Метрополитън се присъединява легендарният [[Джакомо Лаури-Волпи]], чиято техника във високия [[Регистър (глас)|регистър]] и днес се счита за ненадмината. Конкуренцията принуждава Джили да разшири репертоара си – към любимите му веристи са добавени роли от опери на [[Джузепе Верди|Верди]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]]. Репертоарът му по това време включва 28 роли. Краят на блестящата му кариера в Метрополитън е поставен през 1932 г. В разгара на [[Голямата депресия]] ръководството на оперния театър решава да ореже драстично хонорарите на изпълнителите. Джили не се съгласява с новата си заплата и се завръща в Италия.
През своята кариера, продължила рекордните 41 години без прекъсване, Бениамино Джили е пял в 2249 оперни спектакъла, изпълнявайки 62 различни роли, оставил е около 400 известни днес звукозаписа, участвал е в около 20 игрални и документални филма. Съвременниците му го помнят като силно набожен човек. Дал е около 1000 благотворителни концерта, повечето организирани от различни католически дружества, към края на живота си участва в много концерти на [[църковна музика]], а най-близкият му човек е бил неговият изповедник. Същевременно личният му живот не е бил твърде благочестив. Имал е три деца от първата си съпруга, три деца от втората си съпруга и според жълтата преса от онова време, поне още три деца от други жени.
 
Бениамино Джили без съмнение е лиричен тенор, но неговата изключителна техника му дава възможност без проблеми да се справи и с репертоар, който обикновено е запазен за по -„тежки“, драматични гласове. Гласът му има копринен тембър, оприличаван с аромат на мед, блестяща техника в средния регистър и съвършено пианисимо. Понякога е критикуван за прекомерно маниерничене – обичал е да включва в изпълненията си въздишки и стенания.
 
В България през 1984 г. е издадена автобиографичната книга на Джили „Спомени“<ref>[http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=16625&title=Спомени Книжен пазар]</ref>.