Ниагарски водопад: Разлика между версии

Когато [[Никола Тесла]], на когото по-късно е издигнат паметник в Ниагара Фолс, открива [[променлив ток|променливия ток]], става възможен далечният пренос на електричество. През [[1883]] г. ''Niagara Falls Power Company'', наследник на фирмата на Шьолкопф, наема [[Джордж Уестингхаус]] да проектира система, генерираща променлив ток. През [[1896]] г. с финансиране от магнати като [[Дж. П. Морган]], [[Джон Джейкъб Астор IV]] и [[Вандербилт]], те построяват гигантски подземни тръбопроводи, водещи към [[турбина|турбини]], които генерират до 75  [[мегават]]а и захранват с електричество град [[Бъфало]], на 30 км оттам. Частни компании на канадския бряг също започват да използват енергията на водопада, като за целта наемат както местни, така и американски фирми. През [[1906]] г. правителството на [[Онтарио (провинция)|Онтарио]] поставя преноса на електричество под обществен контрол, разпределяйки енергията от Ниагара към различни части на тази провинция. Днес между 50% и 75% от дебита на река Ниагара е отклоняван чрез четири огромни тунела, започващи далеч нагоре по течението. След това водата преминава през хидроелектрични турбини, които захранват с електричество близките райони на САЩ и Канада, преди да се върнат в реката доста след водопада.

Най-мощните водноелектрически централи на река Ниагара в наши дни са ''Сър [[Адам Бек]]'' 1 и 2 от канадска страна и ''[[Робърт Мозес]] Ниагара Пауър Плант'' и ''Люистън Пъмп Дженератинг Плант'' от американска страна. Всички централи на Ниагара могат да произведат заедно около 4400  MW енергия.