Нишесте: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
м без интервал |
||
Ред 10:
Хидролизата на нишестето може да протече и при обикновена [[температура]] под действието на ензимите амилаза или [[диастаза]] – ензими доста разпространени в растителния и животинския свят. Ензимната хидролиза води до получаването на малтоза.
Броят на глюкозните остатъци в различните [[молекули]] на нишестето е от 200 до 6000. Следователно нишестето е природен [[полимер]]. То е смес от [[Макромолекула|макромолекули]] с различни молекулни маси, като средната му молекулна маса варира от 30 000 до 1000
Химически нишестето е нееднородно. То е смес от две вещества – [[амилоза]] (20 – 30%) и [[амилопектин]] (70 – 80%). Формата на макромолекулата на амилозата е линейна (с различна дължина на веригата), като броят на глюкозните остатъци е от 200 до 1000. Средната молекулна маса на амилозата е от 32 000 до 160
Амилозата се разтваря във [[вода]] като образува колоиден разтвор и оцветява йода в синьо. Амилопектинът е неразтворим във вода и оцветява йода във виолетово. Установено е, че макромолекулите на нишестето са изградени от остатъци на α-D-глюкоза, като са нагънати спираловидно в пространството.
Ред 21:
Нишестето намира приложения в хранителната, хартиената и фармацевтичната [[промишленост]] за получаване на [[етанол|етилов алкохол]], глюкоза, [[хартия]], [[текстил]], [[лепило|лепила]] и др. В промишлеността превръщането на нишестето в глюкоза (процес на озахаряване) се извършва чрез няколкочасовото му варене в разредена сярна киселина. Каталитичното влияние на сярната киселина върху процеса на озахаряване е открито от Кирхоф още през [[1811]] г. За да се отдели от получения разтвор сярната киселина, към него добавят [[тебешир]], който при взаимодействие с нея образува нератзворим [[калциев сулфат]]. Последният се филтрира. Получената гъста сладка маса освен глюкоза съдържа и значително количество други продукти от хидролизата на нишестето. Тя се използва в сладкарската промишленост и за други технически цели. Така нареченото модифицирано нишесте се използва за сгъстяване на замразени храни. Ако е необходимо да се получи чиста глюкоза, варенето на нишестето продължава по-нататък, докато се постигне по-пълното му превръщане в глюкоза. Полученият след [[неутрализация]]та и филтрацията разтвор се сгъстява, докато от него не започнат да се отделят кристалите на глюкозата. При нагряването на сухо нишесте до 200 – 250° се извършва неговото частично разлагане и се получава смес от по-малко сложни от нишестето полизахариди ([[декстрин]] и др.).
Нишестето е основна [[въглехидрат]]на [[храна]] на живите организми. То се усвоява след предварителната му хидролиза под действието на ензима амилаза. Получената глюкоза е храна за всички [[клетки]]. Излишната глюкоза се складира в [[черния дроб]] под формата на [[гликоген]]. По строеж гликогенът стои близо до амилопектина, но веригата му е по-силно разклонена и се състои от по-малък брой глюкозни остатъци (10 – 12) в отделните ѝ клонове. По такъв начин макромолекулата на гликогена е почти сферична. Средната му молекулна маса се движи в границите от 4000
Нишестето се използва за получаване на глюкоза, [[алкохол]], [[ацетон]], [[глицерол]]. Намира приложение и при получаването на [[витамини]] и [[антибиотици]]. Получените при частичната хидролиза на нишестето декстрини се използват за приготвяне на декстринови [[Лепило|лепила]].
| |||