Овеч: Разлика между версии

Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването и&#768;ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на [[Второто българско царство]]. Византийците наричат твърдината ''Проват'' или ''Проватон'', българите – ''Овеч'', а турците – ''Таш Хисар (каменна крепост)''. В историческите хроники от XII в. на арабския пътешественик Ал Идриси крепостта се споменава и с името ''Бурфантo''<ref name="nasamnatam">[http://www.nasamnatam.com/patepis/Krepostta_Ovech_i_obektite_okolo_neq-24.html Пътеписи – България, Ивалина Иванова, „Крепостта Овеч и обектите около нея“] – в nasamnatam.com</ref>.

Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество [[кладенец|кладенци]] за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна едноабсидна [[църква]] център на Овечка епархия, две еднокорабни едноабсидни църкви от XII-XIV&nbsp; в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на [[Хан Омуртаг|Омуртаг]]. Открити са и [[пещера|пещери]] обитавани от античността.<ref name="bulgariancastles">[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-ovech Bulgarian Castles, Овеч]</ref>

През 1388 г. Овеч пада под османска власт. Това става под напора на 30-хилядна турска армия под командата на [[велик везир]] Чандарлъ [[Али паша (велик везир)|Али паша]] и Яхши Бей, синът на [[Румелийски еялет|румелийски]] [[бейлербей]] Кара Тимурташ Паша. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува, след като преди това е сключено примирие. Според османския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.

През 1409 г. Овеч става [[Въстание на Константин и Фружин|център на въстание]] начело с [[Фружин]], син на [[Иван Шишман]]. През 1413 г. [[Муса Челеби|Муса]], син на [[Баязид I]] [[Въстание срещу Муса|превзема отново крепостта]] и жестоко се разправя с въстаналото население. Войските на полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягело – Варненчик]], нападат крепостта през 1444 г. и я унищожават до основи. След [[Битка при Варна|разгрома му при Варна]] турците отново се настаняват в крепостта, но запазват малък военен гарнизон. Твърдината започва да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в. Българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена. Българското и&#768;ѝ население, създало днешния град Провадия.

В добри отношения бил търновския цар [[Иван Шишман]] с турците, но никой не знаел на къде са тръгнали те сега. Уплашен от тази неизвестност, началника на крепостта не искал да ги пусне горе, но вятъра се засилил. Той вземал шепи сняг и го запращал в очите на конете и ездачите. Снегът ставал все по силен и заплашвал да покрие всичко наоколо с непристъпни преспи. Тогава християнското сърце на градоначалника на Овечката крепост се смилило и той пуснал мръзнещите турци в крепостта. Но вероломни в замислите си били гостите. Тяхното посещение не било случайно. Късно през нощта те нападнали спящите и нищо не подозиращи защитници на крепостта и ги изклали. Една по една завладели всички кули. Доволен от своя успех Яхши Бей изпратил вест на пашата чрез един пратеник на име Мурад. На следващия ден още в ранни зори Чандарлъ [[Али паша (велик везир)]] вдигнал целия си стан от 25000 войска разположена край крепостта Овчага потеглил към Провадия и влязъл в крепостта. Така безславно паднала тази недостъпна и почти непревземаема крепост.

След като минали Балкана, турците завладяли Провадия. Много от жителите се укрепили в крепостта, която стояла величествена в своята непристъпност. Смело отбивали българите всеки пристъп на нашествениците. Много дни наред се държала крепостта, но дошло най – страшното. Хранителните припаси се свършили. Постепенно силите започнали да отслабват. Децата взели да измират от глад. Майките скубели косите си от мъка. Изтощени защитници решили да изпратят тайно няколко души свои съграждани в града за храна. Но между стотици черни винаги се намира по една черна душа, която треперейки за собствената си кожа, става предател. Такъв страхливец имало между пратениците. Когато слезли в града, той се предал на турците и им обяснил тежкото положение на обсадените. Възползвайки се от тази измяна, турците скрили в кошовете за хляб, натоварени на мулета, свои добре въоръжени войници и така, с помощта на предателя, проникнали в крепостта. Тук те внезапно нападнали обсадените и ги изтребили до един.