Пазарджик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 149.62.204.144 (б.), към версия на Jingiby Етикет: Отмяна |
м без интервал |
||
Ред 94:
Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена Ески джамия (тоест Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните [[минаре]]та стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре.
През 1574 г. великият везир [[Ибрахим паша Дамат]] построява най-големия турски паметник в Пазарджик – [[Куршум хан]], разположен на главния път в града (днес ул. „Константин Величков“). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема площ от 11
Начало на водоснабдяването се поставя през 1748 г. с хващането на изворите при село [[Ивайло (село)|Ивайло]] на 5 km северно от града и отвеждането на водата по канални тръби до 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до 1930 г.
Ред 296:
=== Художествена галерия „Станислав Доспевски“ ===
[[Файл:Pazardzhik Stanislav Dospevski House.jpg|250п|мини|Къща музей „Станислав Доспевски“]]
Художествената галерия „Станислав Доспевски“ е основана през [[1966]] г. Носи името на възрожденския художник и обществен деец [[Станислав Доспевски]] ([[1823]] – [[1878]]), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда на галерията е открита през [[1980]] г. По-късно ([[1911]]) в нея се помещава и Регионалният исторически музей. Общата изложбена площ е 800 m<sup>2</sup>. Художественият фонд на галерията надхвърля 10
Експозицията представя българското изобразително изкуство от края на миналия век до наши дни. Тя се състои от 731 творби на 204 автора и е разположена в 5 изложбени зали. Представени са всички жанрове (портрет, пейзаж и композиция), както и различните течения в българското изобразително изкуство: възрожденски реализъм, романтизъм, академизъм, реализъм, символизъм, импресионизъм, експресионизъм, социалистически реализъм, абстракционизъм и др.
|