Панчарево: Разлика между версии

[[Панчаревски минерален извор|Лечебните минерални извори]] в района на днешно Панчарево били известни още на [[траки]]те, които основали в близост до тях селище с името „Риляник“, в превод „изобилен извор“. По-късно името им се променило, като през [[Римляни|Римската епоха]] били наричани „Бани Чезаре“ (Царски) и били поддържани в добро състояние от [[аристокрация]]та и местното население, а в района им се предполага, че се е оформило богато императорско имение с [[лоза|лозови]] насаждения. [[Славяни]]те и [[българи]]те ги наричали „Бани Цареви“, а [[турци]]те  – „Банджареви“, и около тях се разполагал прочутият Кинан-пашов [[чифлик]], който заемал една голяма територия, граничеща с Горублянското, Симеоновско и Бистришко землище.

Голяма част от днешните жители на Панчарево дошли от старото село, с историческото име [[Главиша]], което се намирало на срещуположния бряг на река Искър, в местността, която и до днес се нарича „Главешо-Каваците“. Това село е съществувало по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] и за известен период след нашествието на турците по тези земи. Във връзка с произхода на името му се предполага, че по времето на цар [[Иван Асен V]], известен в района като ''Iасен'' (Ясен), местните жители се ползвали с известни привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили ([[Старобългарски език|старобълг.]] ''главили'') да оказват определена подкрепа при поддръжката, охраната и снабдяването с провизии на крепостта „Урвич“ и подстъпите към нея, до която селото било с най-лесен достъп. След превземането на крепостта старото село Главиша, или както било известно още ''Царевото село'', останало встрани от единствения голям по онова време път  – от София, през Горни Лозен и Пасарел, за Самоков – и често ставало обект на нападения и грабежи. Това принудило оцелелите да започнат да живеят по повелята на господарите и постепенно да напускат селото, като част от тях се заселили около устието и по бреговете на река Бистрица, където имало воденици, видня и самоков, притежавани от турци и татари, а наблизо се намирал турският чифлик. Преместването на новото място в периода [[14 век|14]]-[[16 век|16]] век било продиктувано от възможността за намиране на работа и по-голямата сигурност, тъй като района на днешно Панчарево бил по-добре охраняван от турските власти. Старото село продължило да съществува и се населявало поне до 1683/1684 г., след което в средата на [[19 век]] било унищожено напълно и на това място се заселили [[черкези]]. С това било поставено началото на днешното село с името ''Паничаръ'' или ''Панчар'', както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, име, което се обяснява най-вероятно с „паничкообразната“ форма на релефното му местоположение (от старобълг. ''паница'', ''паны'' и тур. ''çare'' – курорт). На новото място селяните работили [[ангария]] както на водениците, виднята и самокова по реката, така и на чифлика до банята, където намирали по-добри условия за земеделие. Местността била известна и с многото грънчари. До [[Освобождението]] селото било малко, като достига едва 150 – 200 жители през [[1878]] г.

В периода 1900 – 1912 г. се строи шосето [[София]] – Панчарево – Пасарел – [[Калково (Софийско)|Калково]] – [[Самоков]]  – Чамкория. Новото за времето си шосе е строено по немски проект. По него генерал [[Георги Вазов]] създава първата автомобилна линия в България. Наричат го царско, защото е наченато по времето на цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] и основната му цел е била да се пътува по-лесно от София до [[Боровец]] (тогава Чамкория). От Панчарево до Пасарел шосето следва неотклонно течението на р. Искър, пренаситено е с остри завои и отвесни скални навеси над тях. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от [[Рила]] за София. Редовни автобусни превози се появили през 40-те години, когато вече се движели и немалък брой леки коли. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета. Най-близо до Панчарево е Кокалянското ханче и много често ако някой тръгне с конските впрягове по-късно от София се налагало да отпочине или да пренощува в ханчето. С прокарването на Самоковското шосе по левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Това създало по-добри условия за живот на местните хора  – било чрез работа, било чрез реализиране на продукцията си. Изникват съвременни вили. Кокетната и с оригинална архитектура община е служила за връзка между старото село и новопостроените вили. По-късно и в старото село били построени нови и хубави сгради, които надминавали по хубост тези около банята. Общината е била пред чешмата с големия вековен [[чинар]] Риляник, до който е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.

В бъдеще има възможност за развитие на [[балнеолечение|балнеоложки]], еко- и културнопознавателен туризъм в района чрез по-пълноценно използване даденостите на минералната вода, [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] и околните исторически места  – манастири, черкви, крепостта [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], както и за разработване на леснодостъпни [[туризъм|туристически]] маршрути, между тях.

* 9 май  – празник на манастира „Св. Никола – Летни“ в местността Урвич

* Димитровден  – храмов празник на панчаревската черква „Св. Димитър Солунски“