Производство на компютри в България: Разлика между версии

През 1986 – 7 г. в сектора настъпва криза, защото става все по-ясна степента на технологично изоставане на Източния блок и критичната зависимост на производството от вноса на суровини и технологично производствено оборудване, за които е необходима конвертируема валута. Според [[Иван Тенев]], който оглавява Асоциация Електроника, за да се изпълни плана през 1988 г., трябва да се решат няколко проблема: 1) осигуряване на суровини и материали; 2)осигуряване на кооперирани доставки от другите стопански комплекси (химия и металургия) и 3) решаване на технологични и мощностни проблеми{{hrf|Христов|2007|172 – 4}}. Според Иван Попов кризата се дължи на намаляване на поръчките от СССР; намаляване на доставките на материали и суровини от СССР и социалистическите страни; ниско качество на производството; хроничен недостиг на валута за доставка на материали и пропуснати възможности за коопериране със западни фирми.{{hrf|Христов|2007|154  – 5}} Тази криза предхожда непосредствено пълния крах на електрониката веднага след 1989.

С промяната на икономическия модел при [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода към пазарна икономика]] става ясно, че българската икономика не е годна да работи в условията на отворен пазар. Станалото след 1989 г. надхвърля и най-черните прогнози. Икономиката се оказва куха, без съдържание. Заводите на българската електроника и изчислителна техника, някои от които съвсем нови, се превръщат в куп старо желязо, защото липсват инвестиции и продукция, годна за отворени пазари. Ниската производителност на труда и ниското качество на продукцията са обществена тайна. Според [[Веселин Никифоров]] докато има внос, електрониката живее и дава огромни доходи, включително валутни. С промяна на ситуацията  – изчезване на гарантираните пазари и спиране на вноса  – тя колабира{{hrf|Христов|2007|154  – 5}}.