Прокариоти: Разлика между версии

Предназначението на капсулата е да предпазва бактериалните клетки от неблагоприятното влияние на външната среда. Kапсулите на патогенните бактерии ги предпазват от бактерицидно действащите фактори на микроорганизма. Патогенните капсулообразуващи бактерии са устойчиви на [[фагоцитоза]]. Ако по един или друг начин от капсулните бактерии се получт безкапсулни форми, те се фагоцитират лесно и не могат да предизвикат тежки патологични изменения. За редица [[патогенни бактерии]][[антракс|(антраксантраксни]]ни бацили, [[пневмококи]], [[гонококи]], [[менингококи]] и др.) е установено, че капсулата е основен носител на [[вирулентност]]та. При култивиране на изкуствени хранителни среди често пъти те не образуват капсула. Kапсулата служи като депо на резервни хранителни вещества, които при нужда се използват от клетката. Освен това тя е и място за отлагане на крайните продукти от обмяната на веществата. Капсулата предпазва клетките от изсушаване.

Цитоплазмената мембрана се намира под клетъчната стена. Открита е за първи път от [[Мигула]] през [[1897]] г. Отначало се е смятало, че е свързана със стената, но по-късно се установява, че тя се отделя от нея заедно с [[цитоплазма]]та. Цитоплазмената мембрана представлява самостоятелна анатомична структура, а не е уплътняване на цитоплазмата. При по-големи бактерии мембраната е с дебелина 0,2 – 0,3  µm. Големината ѝ варира в зависимост от вида на бактерията, а също и от възрастта на културата.

* Според модела на [[Даниели]] и [[Даусон]] тя се състои от два крайни белтъчни слоя с дебелина 2 – 3 nm и промеждутъчен липиден слой с дебелина 4 – 5  nm.

* '''Бактериалните ядра''', неотделени от цитоплазмата с ядрена мембрана, се откриват във вид на плътни тела, разположени в центъра на клетката и притежаващи неправилни очертания. За оцветяване се използва багрилото на Гъмза-Романовски. Експоненциално растящата клетка съдържа от 2 до 4 ядрени структури. С помощта на [[фазовоконтрастен микроскоп]] може да се наблюдават растежът и деленето на бактериалните ядра в живи клетки, при условие че последните са поставени в среда, която усилва контраста между нуклеоплазмата и цитоплазмата, например в концентриран разтвор на белтък. Липсата на ядрена мембрана е причина дълго време бактериите да бъдат смятани за безядрени организми (ануклеобионти). Нишките от ДНК, които се откриват в областта на ядрото, представляват участъци от извънредно дълга пръстеновидна молекула на ДНК, която е силно нагъната и поради това образува компактна структура. Природата на ядрения материал на бактериите е установена от Кернс с помощта на радиоавтографски метод. ДНК представлява извънредно удължени нишки, максималната дължина на които превишава 1 mm. Освен това някои от тях се оказват пръстеновидни. Двойноверижната ДНК се означава като бактериална хромозома. Последната е свободна, потопена в нуклеоплазмата. В ДНК е заключена генетичната информация на клетката. В резултат на деленето и удвояването на ДНК, което винаги предшества деленето на клетките, се образуват две идентични хромозоми.