Размножаване: Разлика между версии

Безполовото размножаване е биологичният процес, чрез който един организъм създава генетично подобно или еднакво/идентично на себе си копие без принос на генетичният материал от друг индивид. Бактериите се делят безполово чрез двоично разцепване; вирусите вземат под контрол клетки на домакин, за да създават повече вируси; [[хидри]]те ([[безгръбначни]] от рода на Хидроидеа) са способни да се размножат чрез [[пъпкуване]]. Тези организми нямат различни полове и те са способни на „разделяне“ на два или повече индивиди. Безполовите видове на някои, като хидра и [[Медуза (животно)|медуза]], също могат да се размножат сексуално. Например, повечето растения са способни на растителна репродукция без семена или спори, но могат и добре да се размножават полово. Подобно на това, бактериите могат да разменят генетична информация чрез [[Конюгация|конюгация ]] — сливане на клетки. Другите начини на безполовото размножаване включват образуване на [[Фрагментация (размножаване)|фрагментация]] и спори, което включва само [[митоза]]та.

Резултатът като брой клетки от митозата е два броя оригинални клетки. Числото [[хромозоми]] в клетките на дъщерните клетки са същите, като тези на родителскaта клетка. Митозата продължава около 2,5 часа. Основната биологична същност на този процес е разпределянето на хромозомите равномерно в двете дъщерни клетки. Условно процесът се разделя на пет фази:

# [[Профаза|Профаза ]] — разкъсване на [[Ядрената обвивка|ядрената обвивка]] и обособяване на хромозомите.

# [[Метафаза|Метафаза ]] — удвояване на хромозомите от 46 на 92.

# [[Анафаза|Анафаза ]] — започва разделянето на клетките към всеки от краищата се насочват по 46 хромозома.

# [[Телофаза|Телофаза ]] — изчезва делителното вретено и около двете групи хромозоми се образуват ядрени обвивки.

Най-важните явления, които се извършват с майчината клетка през профаза са две – превръщането на интерфазните хромозоми в митотични и оформяне на делителното вретено. Хромозомите се спирализират и нагъват като силно се скъсяват и удебеляват, превръщайки се в компактни частици. Те са с удвоено съдържание на [[ДНК]] и всяка хромозома се състои от два хроматида, свързани чрез центромер. Хромозомите не могат да се движат активно. Тяхното придвижване в клетката се осъществява посредством делителното вретено. То се образува в [[цитоплазма]]. от белтъчни нишки, свързващи двата полюса на клетката. В края на профазата [[клетъчно ядро|ядрото]] и ядрената мембрана постепенно се разпадат. За разлика от митозата при мейозата клетките, получени като краен резултат от деленето, съдържат в себе си само 1\2 от броя на хромозомите в майчината клетка.

[[Партеногенеза]]та (от гръцки: ''παρθενος  ''— „девствен“ и ''γενεσις  ''— „раждане“) е тип размножаване, характеризиращо се с развитие на животински или растителен зародиш без процес на [[оплождане]]. Осъществява се от женските индивиди при отсъствие на мъжки. Новородените, които са хаплоидни, могат да бъдат и от двата пола. В природата партеногенетичното размножаване се среща при някои нисши растения (нарича се агамоспермия), някои безгръбначни животни ([[водни бълхи]], [[мравки]], [[пчели]]), както и при редица гръбначни животни ([[гущери]], [[змии]], някои [[риби]], [[Пуйка|пуйки]]). Този тип размножаване често се използва от някои видове като алтернатива при колонизирането на изолирани [[хабитат]]и, например единични острови в океана, когато женските от определен вид могат да се окажат без [[Копулация|копулационни]] партньори.

# [[Гаметогенеза|Гаметогенеза ]] — образуване на зрели специализирани полови клетки с намален наполовина или хаплоиден хромозомен набор (n).