Раса: Разлика между версии

[[Файл:Carleton Coon races after Pleistocene.PNG|мини|дясно|300px|Разпространение на човешките раси след [[плейстоцен]]а според [[Карлтън Кун]]

{|

| [[Европеидна раса]]

|-

| [[Негър|Негроидна раса]]

|-

| [[Бушмени|Капоидна раса]]

|-

| [[Монголоидна раса]]

|-|

| [[Аборигени|Австралоидна раса]]

|}]]

 

{{цитат|Към 1970-те стана ясно, (1) че повечето различия между хората са културно дефинирани; (2) че това, което не е културно дефинирано е полиморфично, тоест, че се наблюдава в различна степен в различни групи; (3) че това, което не е културно или полиморфно е екологично – тоест, че тези различия варират постепенно с географското положение на популацията и (4) че всички останали различия − тези, които не са нито културни, нито полиморфни, нито екологични − са всъщност много малки. </p>

 

Уилям Бойд, към средата на 20 век, дефинира раса като „''Популация, която се различава от друга популация, по отношение на честотата, с която в нея се наблюдава един или друг ген. Въпрос на произволна дефиниция е кои, и колко, локуси ще приемем за значимо 'съзвездие'''“.<ref>Boyd, William C. (1950). Genetics and the races of man: an introduction to modern physical anthropology. Boston: Little, Brown and Company. p. 207.</ref> Ленърд Либерман и Родни Кърк отбелязват, че „''големият проблем на такива твърдения е, че ако определен ген може да служи за разграничаването на една раса от друга, то тогава броят на расите е равен на броя на двойките, които се възпроизвеждат''“.<ref>Lieberman, Leonard; Kirk, Rodney (1997). „Teaching About Human Variation: An Anthropological Tradition for the Twenty-first Century“. In Rice, Patricia; Kottak, Conrad Phillip; White, Jane G.; Richard H. Furlow. The Teaching of Anthropology: Problems, Issues, and Decisions. Mayfield Pub. p. 195. ISBN 1-55934-711-2.</ref> Стивън Молнар добавя, че като се отчете и фактът, че честотата на проявяване на различни гени варира с местоживеенето на индивида, и че пространствените вариации на тези честоти са различни за различните гени, то за да се задоволи дефиниция на раса като популация с по-голяма честота на проявяване на даден сбор от гени трябва непрекъснато да се дефинират нови и нови раси, което прави така дефинираното понятие ''раса'' безполезно.<ref>Molnar, Stephen (1992). Human variation: races, types, and ethnic groups. Englewood Cliffs, N.J: Prentice Hall. ISBN 0-13-446162-2.</ref> В същия ред на мисли, едно от заключенията на проекта „Човешки геном“ гласи: „''Ако от няколко поколения, хора живеят в същия географски регион, то те могат да имат някои общи алели, но не се намира нито един алел, който да е общ за всички членове на такава група, нито пък да не се среща при представители от друга група''“. <ref>Human Genome Project (2003). „Human Genome Project Information: Minorities, Race, and Genomics“. U.S. Department of Energy(DOE)-Human Genome Program.</ref> Така от гледна точка на генетиката, цветът на кожата и други характеристики, използвани в миналото да се дефинират отделни раси, не са съществен критерий за разделянето на хората на раси. Със същата адекватност, хората могат да бъдат разделени на раси според проявата на всеки друг [[ген]] – например, по цвят на косата или цвят на очите.