Реактивна система за залпов огън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x4) |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Реактивна система за залпов огън (РСЗО)''' се нарича оръжейна система – комплекс, включващ в себе си многозарядна пускова установка за изстрелване на реактивни [[снаряд]]и (или реактивни [[дълбочинна бомба|дълбочинни бомби]]), транспортна или транспортно-зареждаща машина и друго оборудване. Пусковите установки могат да се монтират на въздушни, земни и водни носители. Най-често днес с този термин се обозначават сухопътните самоходни и буксируеми РСЗО (според руската класификация самоходните се наричат и „бойни машини на реактивната артилерия“).
Ред 5:
== История ==
[[
За първообраз на съвременните РСЗО би могло да се приеме [[Корея|корейското]] многоцевно [[барут]]но оръжие [[Хвачха]], създадено през 15 в., изстрелващо в един залп срещу противниковата [[пехота]] над 100 стрели, прикрепени към барутни ракети.
В Европа в началото на 30-те години на 20 в. в армията на [[Нацистка Германия]] е приета на въоръжение шестцевната РСЗО [[Nebelwerfer]], първоначално предназначена за изстрелване на реактивни димни снаряди и поставяне на [[димна завеса|димни завеси]], по-късно в началото на [[Втората световна война]] пригодена за употреба и на бойни снаряди. Това е първата РСЗО от съвременен тип.
[[
Следващата крачка е направена от [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където работите над подобно оръжие се водят от 1920 г. Създадените през 1927 г. реактивни снаряди [[РС-82]] (82-mm) и РС-132 (132-mm) са изпробвани (РС-82) в качеството им на въздушно въоръжение от съветските [[изтребител]]и през 1939 г. във [[Битка при Халхин-Гол|боевете над Халхин-Гол]], след което през 1939 – 1941 г. се разработват първите самоходни РСЗО [[БМ-13 Катюша]] и БМ-8-24. Те са приети на въоръжение в Съветската армия в самото начало на [[Велика Отечествена война|Великата Отечествена война]], а до края на Втората световна война всяка от големите воюващи държави разработва свои варианти на РСЗО.
С настъпването на реактивната ера РСЗО претърпяват бурно развитие и днес са на въоръжение в почти всички армии в света. Калибърът на съвременните системи достига до 375 mm, броят на направляващите за изстрелване на реактивните снаряди – до 50, далекобойността – до 70 – 90 km, площта на поразяване – до 67 [[ha]] (672
== Описание ==
[[
Най-общо самоходните РСЗО се състоят от високопроходимо колесно или верижно шаси, на което е монтирана артилерийската част (при буксируемите обикновено е монтирана върху колесен [[лафет]]). Тя от своя страна се състои от пакета направляващи на снарядите (релси или гладкостенни тръби), механизъм за преместването му в хоризонтална и вертикална плоскост, механизми за насочване, уравновесяващ механизъм, прицелно и пусково оборудване.
| |||